Грип

Сезонната инфлуенца или грип, е често подценяван и бъркан с обикновената настинка!

Грипът е силно заразно заболяване. Човек може да пренесе вируса преди да е разбрал, че е болен,  тъй като половината от заразените не развиват типичните грипни симптоми. Така болестта се разпространява много бързо сред обществото. Грипът лесно се предава от човек на човек при:

 

  • близък контакт
  • кашляне и кихане
  • говорене и издишване
  • докосване по носа или устатата след контакт със заразен човек или повърхност.

За проява на симптомите обикновено са необходими два дни. Грипът може да Ви остави в леглото за няколко дни и обикновено е нужна цяла седмица за възстановяване. Общата отпадналост и слабост продължават няколко седмици.

Грипът се проявява във всички възрастови групи с леки до тежки състояния. Все пак рискът е най-висок при пациентите, които попадат в рискови групи.

Ваксинацията е най-добрата защита за всяка възраст!

Ваксината има доказан ефект за намаляване на възприемчивостта към заболяването и  ограничаване на разпространението на грипа.

Грипът се причинява от грипните вируси. Те принадлежат към едно семейство и са класифицирани  както следва: 

 

  • Инфлуенцавирус  А
  • Инфлуенцавирус  В
  • Инфлуенцавирус  С

 

Вирусите от трите рода имат сферична форма, сходна структура  и размери. Те са слабо издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори. При стайна температура загиват за 2-3 часа, а при 56-60°C за няколко минути. При минусови температури могат да останат активни половин година. Всички дезинфекционни средства деактивират вируса бързо. 

Източник на зараза при грипа е болният човек. Той отделя вируса в последните 1 - 2 часа от инкубационния период и 1 - 3, максимум 5 дни от началото на клиничните прояви. Грипният вирус се отделя с капчици и пръски секрет от катаралното възпаление. Голямо епидемично значение като източник на заразяване с грип имат болните с леки и безсимптомни форми.

Механизмът на предаване на заразата при грипа е въздушно-капков, а основният фактор на предаване е въздухът. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ грипния вирус. Той се отделя в него при обикновен говор и издишване (до 250 вирусни частици за 1 минута), при кихане (до 10-15 хил. вируса), при средно силна кашлица (до 50 хил. вируса) и при силна кашлица (100-800 хил. вируса). Образуваните при кашлянето капчици не отиват на повече от 1 - 1,5 метра от болния. Една част от тях престояват малко време във въздуха и под тежестта си падат на земята. Средните по големина и малките капчици  могат да циркулират във въздуха до 2 часа. Така те създават т.нар. „Заразна въздушна зона" около болния, с висока концентрация на вируса. Въздушните течения лесно разсейват и разреждат капчиците. 

За осъществяване на механизма на предаване съществено значение имат тесният контакт на хората, общуването, професията, транспортните средства и други.

Входна врата за вируса са лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивата.

За проява на симптомите на грипа обикновено са необходими два дни, след което се появяват и първите симптоми. Типичният грип се характеризира с:

 

  • Внезапна висока температура
  • Сухота в гърлото
  • Зачервено гърло
  • Затруднено дишане 
  • Течащ нос 
  • Сълзотечение
  • Суха кашлица
  • Главоболие
  • Световъртеж и слабост
  • Болки в ставите и мускулите
  • Болките при движение на очните ябълки. 

 

При голяма част от  хората, грипът отминава за няколко дни без специално лечение. Нужни са само почивка в леглото и лекарства за успокояване на болката и треската. Общата отпадналост и слабост могат да продължават няколко седмици.

ВСЕКИ може да се разболее от грип, а най-застрашени са:

 

  • Деца до 14г.
  • Хора над 65г.
  • Хора с хронични белодробни заболявания, астма и ХОББ
  • Диабетици
  • Хора със сърдечносъдови заболявания
  • Здравни работници
  • Бременни жени
  • Имуносупресирани пациенти

1.  Грипът не е обикновена настинка! 

Тъй като симптомите на грип са подобни на тези на настинка (сухота в гърлото, зачервено гърло, затруднено дишане, течащ нос, сълзотечение, суха кашлица, главоболие, световъртеж и слабост, болки в ставите и мускулите), хората често ги бъркат. Това, което отличава грипът от настинката е съпровождащата висока температура.

2.  Източник на заразата е болният човек

Вирусът се предава по въздушно-капков път и е изключително лесно да се заразите при кашляне, кихане и дори при говорене или издишане. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ грипния вирус. Можете да се заразите и при докосване по носа или устатата след контакт със заразен човек или повърхност.

3.  Всеки може да се разболее от грип

Характерно за грипа е, че той може да порази всеки човек, но сред рисковите групи попадат: децата до 14 г., възрастните над 65 г. и хората с хронични заболявания. 

4. Грипът има кратък инкубационен период

На този факт се дължи бързото му разпространение сред голям брой хора.

5.  Броят на заболяванията от грип превишава неколкократно броя на всички останали инфекции, взети заедно.

По данни на СЗО* броят на заболяванията от грип са много по-чести от всички останали инфекции. Това се дължи на краткия инкубационен период, въздушно-капковия механизъм на предаване и високата възприемчивост сред хората. 

6. Грипът протича циклично, във вид на епидемии

Грипът може да Ви прикове към леглото за няколко дни, като е възможно грипните епидемии да прераснат в пандемии и да поразят от 30 до 50% от населението на Земята. 

 

 7. Усложненията от грипа могат да са животозастрашаващи!

Най-честите усложнения на грипа засягат дихателната система - ларингити, трахеити, бронхити, пневмонии. Възможни са дори гнойни отити и менингити, а при хората с хронични заболявания грипът може да влоши протичането на заболяването. По данни на СЗО в световен мащаб всяка година умират м/у 250 000 и 500 000 души от усложненията, причинени от грип.

8.  Антибиотиците са безполезни при лечение на грип!

Антивирусните препарати, от своя страна, са ценно допълнение към лечението на грипа. Приети още при първите симптоми, те намаляват остротата и продължителността на оплакванията, но не могат да премахнат вируса.

9.  Грипът се променя всяка година.

Тъй като грипът се изменя всеки сезон, човешкият организъм не може да си създаде имунитет и е възможно всяка година да боледуваме от грип! Този факт налага и необходимостта да се ваксинираме всяка година срещу грип.

10. Ваксинацията е най-добрата защита за всяка възраст!

Ваксината действа като стимулира имунната система да изгради естествена защита срещу вируса на грипа. Това помага на организма да се подготви за времето, когато ще бъде изложен на риск от заразяване. 

1. „Не се нуждая от ваксина, защото съм здрав”

От грип може да се разболее всеки, дори и този, който се радва на крепко здраве през годината.  Освен, че ни предпазват от разболяване, ваксините помагат да се ограничи разпространението на болестта сред други хора, малки деца и възрастни, които са изложени на повишен риск от заразяване и развитие на усложненията от грипа.

2. „Не желая да се ваксинирам, защото познавам хора, които се разболяха от грип от ваксината”

Основната ваксина, която се прилага в България, съдържа само инактивирани (убити) части от вируса, без какъвто и да е вирусен генетичен материал. Биологично е невъзможно ваксината да причини инфекция! Ако изобщо има подобно съвпадение на ваксинация и разболяване, то вероятно се дължи на ваксинация непосредствено след заразяване с грип, преди проява на симптомите на заболяването.

3. „Миналата година се ваксинирах и все пак се разболях от грип”

Много често хората мислят, че са болни от грип, а в същност са просто настинали. Освен това, тъй като за изграждането на антитела са нужни две седмици, ваксинираните са изложени на риск от разболяване през този период. За това се препоръчва ваксинирането да става преди началото на грипния сезон. 

4. „Не е нужно да се ваксинирам тази година, защото се ваксинирах миналата”

Непрекъснатите промени в  грипните вируси имат две основни последствия:

 

  • Първо, за разлика от други заболявания, преболедуването на грип не ни предпазва от ново заразяване в следващите години и дори в същата година.
  • Второ, ваксината, произведена срещу грипните вируси, циркулиращи в определен сезон, не може да ни предпази от новите вируси, които ще преобладават през следващия.

 

Заради тези факти и тъй като имунитетът, изграден от ваксините отслабва, се препоръчва ежегодна противогрипна ваксинация преди настъпване на новия грипен сезон.

5.  „Не желая да се ваксинирам, заради страничните ефекти на противогрипната ваксинация”

Страничните реакции от приложението на противогрипната ваксина са сравнително редки. Най-често срещани са зачервяване, слабо подуване на мястото на убождането или слабо повишаване на температурата. Тези оплаквания са леки и обикновено отшумяват за ден-два. 

6. "Ако ваксината не е била поставена до ноември, няма смисъл да се ваксинирам след това"

Ефективността на ваксината не зависи от месеца на прилагането й. Нещо повече, пикът на заболеваемостта обикновено настъпва в периода февруари – март, така че прилагането на ваксината дори след ноември също  е препоръчително.

7. " Вече съм боледувал от грип, няма смисъл да се ваксинирам"

Преболедуването от един щам на грипния вирус по никакъв начин не изключва заразяването с друг, дори в рамките на един сезон. 

8.  "Ако спазвам добра лична хигиена не е необходимо да се ваксинирам"

Несъмнено по-добрата хигиена може да помогне в ограничаването на разпространението на грипа, но в никакъв случай няма да ви предпази от заразяване. 

9. "Ако всички в моето обкръжение са ваксинирани не е необходимо да се ваксинирам, защото няма кой да ме зарази"

Ваксинацията предпазва от заразяване с грип единствено човека, който се е ваксинирал. Поради въздушно-капковия механизвъм на предаване на грипа винаги съществува риск от заразяване дори и хората в най- близкия колектив да са защитени. 

10. "Ваксината е твърде скъпа"

Цената на грипната ваксина е около 12 лв, а лечението на грипа и усложненията, причинени от него може да се окаже многократно по-скъпо.