ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) е вирус, който атакува клетките, които помагат на организма да се бори с инфекциите и по този начин го правят податлив на други инфекции и заболявания. Разпространява се при контакт с някои телесни течности от носител на вируса, най-често по време на секс без предпазни средства (без презерватив или при отсъствие на прием на ХИВ медикаменти, които предотвратяват разпространението на вируса), или при споделяне на материали за инжекционна употреба.
Оставен нелекуван, ХИВ може да доведе до развитието на СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност – съвкупност от различни ХИВ свързани заболявания).
Човешкото тяло не може само да се освободи от ХИВ, като не съществува и ефективно лечение, което да може да го елиминира изцяло от организма. Това означава, че ведъж попаднал в човешкия организъм, ХИВ остава наличен до края на живота.
За щастие, съществува ефективна терапия с ХИВ медикаменти (наречена антиретровирусна терапия). Когато са предписани и се приемат правилно и редовно, ХИВ лекарствата могат да редуцират количеството на вируса в кръвта до много ниско ниво - това се нарича вирусна супресия.
Ако нивото на вируса е толкова ниско, че не може да се установи със стандартни лабораторни изследвания, то се нарича неоткриваем вирусен товар. Хората с ХИВ, които се придържат към предписаната им терапия и поддържат вирусния си товар в ниски нива могат да водят дълъг и пълноценен живот, като същевременно не предават ХИВ вируса на сексуалните си партньори и бъдещите си деца.
В допълнение, съществуват ефективни методи за превенция на предаването на ХИВ чрез секс или инжекционни материали (игли, спринцовки). PrЕP (предекспозиционна профилактика) е лекарство, което хората в риск от инфектиране с ХИВ могат да приемат преди рискова експозиция. PEP (следекспозиционна профилактика) е лекарство, което се приема до 72 часа от момента на предполагаемо излагане на вируса.
СПИН е късната фаза на ХИВ инфекцията, която възниква когато имунната система на тялото е вече силно увредена от вируса. Без прием на лекарствата за ХИВ, хората със СПИН обикновено преживяват около 3 години. При веднъж възникнала опортюнистична инфекция - инфекция, причинена от патогени (бактерии, гъбички, паразити или вируси), продължителността на живот без лечение спада до около година. ХИВ терапията е важна, защото помага на хората да поддържат ниско ниво на вируса и може да се окаже дори животоспасяваща. Колкото по-скоро след инфектирането човек се тества, толкова по-голям е шансът да се забави развитието на вируса и пациентът да води пълноценен живот. Ето защо изследването за носителство на ХИВ е толкова важно.
Единственият начин да разберете дали сте носител на ХИВ е като се изследвате. Тестването е сравнително лесно – може да се направи в болница, в лаборатория или в специализирани центрове. Различният тип тестове имат различна чувствителност към вируса и съответно е различен периодът, в който след излагане на вируса могат да го регистрират. Така например антигенните тестове с периферна кръв засичат вируса между 23 и 45 дни след инфектирането, а лабораторните антигенни тестове с венозна кръв между 18 и 30 дни.
Вирусният товар е количеството вирус, което циркулира в кръвта на човек, инфектиран с ХИВ. Колкото по-висок е вирусният товар, толкова е по-вероятно носителят да предава вируса на своите партньори. И обратното – при нисък вирусен товар сексуалните партньори на инфектирания човек са предпазени.
- Вирусният товар е най-висок в острата фаза на ХИВ и когато не се приема терапия
- Приемът на терапия за ХИВ може да снижи нивото на вируса драстично – до такава степен, че той да е неоткриваем при изследвания
- Хората с нисък или неоткриваем вирусен товар, които приемат редовно терапията си, повишават драстично възможността си за дълъг и пълноценен живот, без да застрашават здравето на сексуалните си партньори или на бъдещите си деца
ХИВ се предава чрез някои телесни течности при директен контакт между хората. Тези течности са:
- Кръв
- Семенна течност
- Предсеменна течност
- Ректални и вагинални секрети
- Кърма
Важно е да отбележим, че ХИВ не може да оцелее и да се размножава извън човешкото тяло (например по повърхности). Също така не се предава от:
- Комари, кърлежи и други насекоми
- Чрез слюнка, сълзи или пот
- При прегръщане, ръкостискане, споделяне на тоалетна, целувка или използване на общи съдове
- При сексуални активности, които не включват обмяната на телесни течности (например докосване)
- По въздушен път
- Наличие на други сексуалнопреносими заболявания – те увеличават риска от инфектиране с ХИВ. Презервативите не са достатъчно ефективни при заболявания, които могат да се предават чрез рани, херпеси, генитални брадавици, сифилис. Използването на презервативи обаче намалява значително риска от заразяване с ХИВ, хламидия и гонорея.
- Злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици – те водят до намаляване на обективната преценка на човека и до увеличаване на шанса от непланирани сексуални контакти и отказ от упортребата на презерватив.
Съществуват 2 основни типа човешки имунодефицитен вирус – ХИВ 1 и ХИВ 2, като и двата типа могат да доведат до СПИН. ХИВ-1 е по-често срещаният тип – когато чуете да се говори за ХИВ, почти сигурно е че става дума за ХИВ-1. ХИВ-2 се среща при малко на брой хора, основно в Западна Африка. ХИВ-2 се предава по-трудно от човек на човек и отнема повече време да прерасне в СПИН. ХИВ-1, и ХИВ-2 имат разновидности, които се разделят на различни подтипове.
Ако човек с ХИВ се инфектира с друг подвид, това се нарича суперинфекция. Суперинфекцията може да доведе до по-бързо разболяване, защото новият тип на вируса е резистентен на лекарствата, които се приемат за основния тип. Въпреки това приемът на ХИВ терапия може да доведе от предпазване от суперинфекция.
Въпреки новите открития, свързани с намаляването на последиците от ХИВ, усилията, които се полагат за премахване на стигмата, свързана с това заболяване, все още съществуват множество предразсъдъци, които пречат на хората с ХИВ да водят нормален социален и личен живот.
Ето пример за няколко стигматизиращи и дискриминативни убеждения, които битуват в обществото:
- Само определени групи в обществото се инфектират с ХИВ. В България например продължава да се смята, че това е инфекция на гей хората. Това не е абсолютно вярно – наблюдават се много случаи на ХИВ позитивни лица, които имат друга сексуална ориентация.
- ХИВ позитивните са длъжни да декларират пред всички здравния си статус. Българското законодателство пази тази тайна, за да се намали рискът от стигма.
- Много лекари все още отказват лечение на пациенти с ХИВ поради страх от инфектиране, дори в случаите, в които това е невъзможно – когато пациентът приема редовно своята антиретровирусна терапия и поддържа неоткриваемо количество на вируса в кръвта си.
- Мнозина отказват социално общуване с човек, носител на ХИВ. Излишно е, тъй като ХИВ не се предава при битови контакти и общуване.
Стигмата и дискриминацията могат да окажат много сериозно, дори погубно влияние на пациентите с ХИВ и да доведат до срив на психичното им здраве. Често срещано състояние при пациентите с ХИВ е депресията – те се чувстват неразбрани, нежелани, отчуждени, безпомощни, тревожни. Ако имате роднина или приятел с ХИВ и забележите симптоми на депресия, не се колебайте да подадете ръка и да го подкрепите.