Хемангиомите са най-разпространените тумори в ранна детска възраст, с честота межу 2,6-4,5%. Те засягат по-често женския пол спрямо мъжкия (2,5-4:1). Въпреки че повечето хемангиоми са малки и регресират спонтанно, без нужда от лечение, при 5-10% от хемангиомите, в зависимост от разположението им, може да настъпят сериозни усложнения като обструкция, улцерация или обезобразяване, които да доведат до значителна болестност на засегнатите пациенти (некроза на носа, ушна инфекция, патологично въздействие върху съседни органи, хронична болка, кървене, респираторни затруднения) и понякога могат да бъдат и животозастрашаващи.
Стартирането на Факултет „Хемангиоми в ранна детска възраст“ към дългосрочната програма на НПО „Университет за пациенти“ ще даде възможност на родителите на деца с хемангиом да получат обстойна и навременна информация за заболяването, да се запознаят с възможностите за лечение, да бъдат консултирани от специалисти с опит в лечението на това заболяване и да проведат лечение, което отговаря на индивидуалните нужди на тяхното дете.
В рамките на програмата "Хемангиоми в ранна детска възраст" са предвидени следните активности:
- Провеждане на Експертна работна група от специалисти педиатри, неонатолози, дерматолози, онкохематолози, детски хирурзи и детски кардиолози на тема "Как се лекуват в България бебетата с хемангиоми?" (октомври 2016 г.)
- Предоставяне на обучителни материали за заболяването
- Организиране на обучителен семинар за журналисти и родители на деца с хемангиом
- Чрез този проект през 2017 г. Национална пациентска организация ще осигури ранен достъп до лечение на 40 бебета с хемангиом
Хемангиомите при кърмачета (или инфантилни хемангиоми) са най-честите мекотъканни тумори, разпространени в детска възраст. Те са относително чести, като засягат около 4,5% от всички новородени (Munden A. at all - 2014), и представляват допълнителни кръвоносни съдове, разположени във или под кожата.Обикновено те се появяват в първите дни или седмици след раждането, като значително нарастват докъм 5-ия месец на бебето. Според класификацията в зависимост от локализацията в кожните слоеве, хемангиомите биват повърхностни (50-60% от случаите), дълбоки (15%) и смесени (25-35%).
Хемангиомът в раннa детска възраст е доброкачествена, честo спонтанно регресивна патология, която понякога поради значимостта си или локализацията си води до естетични проблеми, функционални проблеми или риск за живота на кърмачетата.Заболяването има и психологически аспекти – тяхната видима локализация може да доведе до интровертност, тъга, антисоциално поведение, агресия и прочее. Ето защо навременната консултация със специалист е от изключително значение за предотвратяването на трайни последствия за здравето и самочувствието на детето. Инфантилните кожни хемангиоми обикновено се появяват по лицето (в 60% от случаите), като на изображението вдясно са обозначени най-често засяганите лицеви зони. И все пак, 25% от детските хемангиоми по кожата се образуват по торса (трункус), докато около 15% атакуват крайниците на детето. Извън кожата, хемагиоми може да има и по черния дроб, панкреаса, жлъчния мехур и други.
Как изглеждат кожните хемангиоми?
Хемангиомите по кожата обикновено изглеждат като малки червени драскотини или натъртвания. След като пораснат, техният вид наподобява рождено петно в цвят „бордо“. Кожните хемангиоми понякога се наричат „ягодови хемангиоми“ заради техния тъмночервен вид. Този тип най-често се появява на врата или на лицето.
Детските хемангиоми обичайно се развиват само няколко дни или седмици след раждането. При децата този вид хемангиоми са относително чести и засягат до 10% от децата в ранна възраст (кърмаческа), като недоносените деца с тегло под 1 кг при раждането, биват засегнати по-често. Те могат да се появявят навсякъде, но най-често - около 60%, се намират в областта на главата или врата на детето.
Въпреки че детските хемангиоми често са безвредни, около 12% от децата трябва да бъдат насочени към специалист, например когато локализацията на хемангиома може да засегне зрението или приемът на храна е затруднен.
Източник: http://www.healthline.com/health/hemangioma#Causes2
Стадии в развитието на хемангиомите
- Пролиферация (размножаване) на клетките (продължава средно около 0-1 година)
- Фаза на покой (продължава средно около 8-14 месеца) – размерът на тумора не се променя, а цветът е по-тъмен
- Период на инволюция - възвръщане на нормалното състояние, намаляване размера на тумора (продължава средно около 1-5 години и в общия случай приключва преди 9-ата година на детето)
След фазата на регресия остатъците от хемангиомите изискват най-често последващо оперативно лечение, когато са разположени по устните, носа или ушите.
Хемангиомите не се установяват веднага след раждането, а обикновено се диагностицират между 4 - 6 седмица (70% обикновено се появяват през първите 2-5 седмици след раждането).
Единствено лекар с опит в диагностиката и лечението на хемангиом може да потвърди тази диагноза или да постави друга. Насочващите признаци за хемангиом са появата само след раждането и изявения растеж след това. Когато засегнатата зона е топла при докосване, това също може да насочи към детския хемангиом.
Проблемът може да бъде идентифициран от лекуващите неонатолози и педиатри, както и от дерматолог, детски хирург, детски онкохематолог и детски кардиолог.
Само около един на всеки десет хемангиома трябва да бъде лекуван. В проблемните зони все пак е възможно да се появят усложнения като загуба на функции или разязвяване, което изисква започването на лечение колкото е възможно по-бързо (проблемни зони са например лицето, аналната или гениталната област, кожните гънки като например мишниците или врата). Нуждата от бърза интервенция е особено належаща при хемангиоми, разположени на нивото на очите, устните или носа. Навременното лечение има и естетически и психологически аспект, тъй като намалява вероятността от видими остатъчни белези по тялото.Ето защо решението за необходимостта от лечение на детския хемангиом се взима индивидуално за всеки случай.
Лечение е наложително при:
- животозастрашаващи усложнения
- неуправляемо разязвяване
- функционални ограничения (например намалено зрително поле, нарушено дишане и др.)
- рискове от трайно обезобразяване
Ако едно или повече от описаните обстоятелства са налице, лечението трябва да започне възможно най-бързо.
ВИДОВЕ ЛЕЧЕНИЕ
Медикаментозно лечение с бета-блокери
Една относително нова терапевтична възможност, която намалява хемангиомите във фазата им на растеж. Тя има много добър профил на ефикасност и сигурност и се назначава от специалист.
Лечение с лазер
Пулсовият лазер може да се използва при най-големите хемангиоми, но е необходима краткотрайна общо упойка. Поради малката си дълбочина на проникване (около 0,7 mm), това лечение не е подходящо за хемангиоми, които се разпростират в по-дълбоките слоеве на тъканта.
Оперативно лечение
Като се имат предвид добрите резултати, постигани с другите видове лечение, оперативната намеса се прилага в конкретни случаи. Тя е опция при остри случаи, в които например има риск от загуба на функциите на някой орган или е метод на избор при късно диагностициран хемангиом, за който не може да се приложи медикаментозна терапия.
Криотерапия
Малките плоски хемангиоми (до максимално 1 см в диаметър) могат да бъдат лекувани с криотерапия. Понякога се налага локално обезболяване на кожата, но то невинаги е необходимо. Важното е криотерапията да се използва в подходящия момент, тъй като дълбочината й на проникване е само около 2 mm.
Какви са възможностите за последващо лечение?
След лечението остатъците от хемангиома, белезите или силното пигментиране могат, в зависимост от ситуацията, да бъдат оперирани или третирани с лазер. Препоръчва се това да се направи преди училищна възраст. Най-подходящият метод се определя за всеки отделен случай.
Лечението трябва да бъде започнато от лекар с опит в диагностицирането, лечението и проследяването на детския хемангиом, в контролирана клинична обстановка, разполагаща с адекватна апаратура за преодоляване на страничните ефекти, включително и тези, които изискват спешни мерки.
Причината за възникването детските хемангиоми е неизвестна, но съществуват някои рискови фактори, които могат да бъдат посочени:
- Ниско тегло при раждането
- Женски пол, по-често засегнат
- Многоплодна бременност
- Преждевременно раждане
- Вагинално кървене през бременността
- Хормонално лечение в началните месеци на бременността
- Placenta previa, или т.нар. предлежаща плацента
1. Не чакайте! Ако забележите появата на хемангиом или друг вид образувания по кожата, веднага се допитайте до педиатъра на детето и се насочете към консултация със специалист.
2. Не се опитвайте да лекувате сами детето си и да третирате хемангиома с лекарства и мазила, които не са ви препоръчани от специалист с опит в лечението на заболяването.
3. Не пропускайте контролните прегледи и споделете с лекуващия специалист всички притеснения, които имате.
4. Ако на детето Ви е поставена диагнозата хемангиом, спазвайте стриктно предписаното лечение. Не забравяйте, че отговорността за придържане към терапията е Ваша, тъй като детето не би могло да осъзнае сериозността на проблема.
5. Ако специалистът Ви е посочил, че по време на лечението могат да се проявят странични ефекти, следете стриктно за тях и давайте обратна връзка на специалиста – Вие прекарвате най-много време с детето.
6. Уверете се, че всеки, ангажиран с грижата за Вашето дете, е бил запознат от Вас със спецификите на заболяването и процеса на неговото лечение.
7. Правете редовно снимки, за да оцените по-добре еволюцията/инволюцията на хемангиома.
Запомнете! Детските хемангиоми не са заразни! Вашето бебе може да продължи да общува с други деца и, разбира се, да бъде прегръщано от всички членове на вашето семейство.
Детските хемангиоми често са безвредни - повечето от тях са малки и регресират спонтанно, без нужда от лечение. Те обикновено не причиняват никакви симптоми по време на или след тяхното появяване. При 5-10% от случаите, в зависимост от разположението им, например разположени по лицето, могат да възникнат проблеми, като се засегнат важни функции. Усложненията могат да доведат до значителна болестност на засегнатия пациент (некроза на носа, ушна инфекция, патологично въздействие върху съседни органи, хронична болка, кървене, респираторни затруднения) и понякога могат да бъдат дори и животозастрашаващи.
Нетретиран хемангиом би могъл да претърпи спонтанна инволюция, но последствията биха могли да бъдат необратими или да представляват неестетичен дефект, водещ до трайно обезобразяване.
Хемангиоми, които причиняват обезобразяване или функционални ограничения могат да повлияят на качеството на живот на засегнатото дете и неговото семейство. Отрицателна реакция от непознати, социална стигма, тъга, стрес и ниско самочувствие са някои от най-често съобщаваните ефекти от наличието на тези лезии.
