Рак на простатата

Онкологичните заболявания са една от водещите причини за смъртност в съвременното общество. 

Ракът на простататасе смята за един от основните здравословни проблеми сред мъжете. Това заболяване, за разлика от други видове онкологични заболявания, се характеризира с бавно развитие, по-конкретно в жлезистите клетки, изграждащи простатата, като развитието му е под влияние на мъжките полови хормони, т.е. за прогресията на заболяването е необходим тестостерон.

С реализирането на този обучителен проект се цели да се създаде програма, която от една страна да помага на пациента да разбере повече за болестта и да развие у себе си умения за преодоляване на кризата и приемане на болестта, така и да има ефекта на профилактика – спомагаща за предотвратяване на рецидиви.

Принципът на програмата се организира около реализирането на семинарни обучения на пациенти, проведени от екип от медицински онколог, медицинска сестра и обучен представител на Национална пациентска организация за пациенти от съответното лечебно заведение.

Обучителните модули по този факултет ще бъдат реализирани в рамките на 5 месеца, едновременно в различни онкологични лечебни заведения от мрежата на организираната онкологична помощ.

Програмата предвижда и работа в група върху емоционалните преживявания, предизвикани от спецификата на заболяването, съчетана с изясняване и обучение в някои от основните насоки и подходите за включване на пациента като активен участник в лечението.

Простатната жлеза е част от мъжката пикочополова система, като изпусканият от нея секрет играе основна роля в оплодителния процес, чрез активацията на спeрматозoидите, които преди да се смесят с него са неподвижни. При млад мъж простатата е с форма и размери на кестен – около 20 куб.см. Разположена е под пикочния мехур и пред ректума. Тя обгражда като маншон началото на уретрата – канала, който отвежда урината навън от тялото.

Нормалните клетки от които е изградена простата са добре отдиференцирани – т.е. всяка има конкретна функция и върши някаква конкретна работа. Растежът и деленето на нормалните клетки са строго контролирани.

За разлика от нормалните клетки, при раковото израждане нормалната клетка вече загубва функцията си (т.е. вече не е диференцирана), започва да се дели много по-бързо и неконтролирано и по този начин се формира раковата (туморна) формация. Въпросната формация, при разрастването си може да навлиза в съседни структури и органи, както и да дава далечни разсейки – метастази.

Нормални клетки

  • Диференцирани;
  • Определена функция;
  • Контролиран растеж;

Ракови клетки:

  • Недиференцирани;
  • Без функция;
  • Неконтролиран растеж;
  • Метастазиране;

В същността си ракът на простата е аденокарцином (жлезист), който се развива от жлезистите клетки изграждащи простатата, като развитието му е под влияние на мъжките полови хормони, т.е. за да расте той се нуждае от тестостерон.

  • Често срещан;
  • При възрастни мъже;
  • Бавно развитие;
  • Аденокарцином;
  • Под влияние на мъжките полови хормони; 

Ракът на простатата, за разлика от други видове рак,има бавно развитие, което често пъти продължава с години. Важно е да отбележим, че открит в ранен стадий, той е напълно лечим и с много добра прогноза. Според данни от медицински проучвания, сред хиляди пациенти с рак на простатата, т.нар. 10-годишна преживяемост е над 87%, в случай, че ракът е открит в начален стадий.

Диагнозата рак на простатата е сериозна, но в никакъв случай не бива да се отъждествява с „присъда”.

Ракът на простатата се представя като един от основните медицински проблеми на мъжката популация. Само в Европа всяка година се диагностицират 2, 6 милиона нови заболели.Той е причина за 11% от всички случаи на рак при мъжете и на 9% от смъртността при тях. Смята се, че 80% от мъжете над 80 години имат рак на простатата. Тези цифри са фрапиращи, но ги цитираме, за да наблегнем на важността на проблема

Повечето мъже над 60-годишна възраст често имат следните оплаквания:

  • Често уриниране;
  • Тънка струя;
  • Нощно ставане;

Всеки мъж над 55 години с подобни проблеми трябва да посещава своя уролог поне веднъж годишно за профилактичен преглед. При всеки преглед урологът обикновено извършва определени рутинни изследвания, с които цели да определи какво е състоянието на жлезата и да изключи съмнение за рак.

1. Ректално туширане:

Ректалното туширане е най-лесният и бърз метод, с който опитният уролог много бързо може да се ориентира какво е състоянието на простатата. Дълги години уролозите са разчитали изключително много на него при диагностициране на заболяването рак на простатата.

Недостатъкът на това изследване е, че то има много ниска чувствителност, т.е. с него много често се пропуска заболяването. Смята се, че с него може да се „опипа” само карцином с обем по-голям от 0.2 мл и то разположен близо до ректума, което го прави удобен, но несигурен метод. Въпреки това, всеки съмнителен при туширане участък, според Европейската асоциация по урология (EAU), трябва да се счита за абсолютна индикация за простатна биопсия, тъй като 18 % от случаите на открит рак на простатата се дължат на ректалното туширане.

  • Бърз и лесен метод;
  • Субективен;
  • С ниска диагностична стойност;
  • Тумори > 0.2 мл;

2. Ехография:

Ехографията е бърз, безболезнен и достъпен метод за диагностика на рак на простатата. За съжаление тя все още си остава ориентировъчно и насочващо изследване, което ни дава отговор на въпросите – колко е голяма простатата, каква е структурата и какво е състоянието на съседните органи, в частност пикочния мехур.
С напредването на развитието на медицинската техника се разработиха множество трансректални ехографски сонди, с които можем директно да наблюдаваме жлезата и да получим прекрасен (дори 3D) образ, тъй като от нея ни дели единствено стената на ректума. Това е т. нар. „модерно” ректално туширане. Трансректалната ехография не е от особено значение за ранната детекция на рака на простатата, но методът намира своето широко приложение при „прицелната“ простатна биопсия под ехографски контрол.

3. Простатно-специфичен антиген:

През 1979 г. след дълго търсене е изолиран антиген (протеинова молекула) от простатната тъкан, който е специфичен само за нея. Простатно-специфичният антиген (PSA – Рrostatic Specific Antigen) e единственият специфичен кръвен маркер за простатната тъкан.

Важно е да отбележим, че PSA не е туморен маркер. Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и единствено за простатната тъкан и която при определени състояния (едно от които е ракът на простатата) навлиза в кръвното русло и повишава стойността си. РSA е простатно специфичен, а не „раково-простатно” специфичен. Това означава, че високите стойности на PSA не означават задължително карцином на простатата и обратното – ниските му стойности не гарантират липса на рак. Но, въпреки това, изследването му е от изключителна помощ за уролога, тъй като най-честата причина за покачване на стойността му в кръвния серум е ракът на простатата.

За нормална стойност на PSA в серума е приета от 0 до 4 ng/ml и при всяко негово повишаване, задължително трябва да се подозира и рак на простатата. При нива на PSA по-високи от 4 ng/ml, ако урологът прецени за нужно, може да назначи допълнително проследяване и евентуално допълнителни изследвания – простатна биопсия, която е единственият начин положително да се идентифицира наличието на рак.

4.  Биопсия на простатата

При всяко „съмнително” състояние, открито с който и да е от описаните по-горе диагностични методи, например напипана при ректалното туширане бучка в простатата, повишена стойност на PSA>4 ng/ml, която не се повлиява от проведено лечение или съмнителен участък на ехографията, би трябвало да се пристъпи към осъществяване на простатната биопсия. Преди започване на каквото и да било лечение е задължителна сигурна морфологична диагноза, а това е единственият метод, който почти сигурно потвърждава или отхвърля диагнозата рак на простатата.

Модерните ехографски апарати са снабдени с трансректални сонди, които позволяват извършване на „прицелна” биопсия под ехографски контрол, което значително подобрява чувствителността на метода, като намалява риска от фалшиво негативен резултат, когато пункционната игла мине „покрай” тумора.

5. Скенер / Магнитен резонанс:

При вече доказан чрез биопсия рак на простатата, би трябвало да се направят и допълнителни образни изследвания, които да ни ориентират до каква степен е напреднал процесът и които са необходими за стадирането на заболяването – т.е. до каква степен жлезата е засегната от тумора, излиза ли извън нея, навлиза ли в съседните органи и има ли лимфни метастази.

За тази цел са нужни „по-съвършени” образни изследвания, каквито са скенерът или магнитният резонанс.

КАТ (скенер) и магнитният резонанс са изследвания, 

които се използват по-скоро за стадиране на заболяването, при вече налична положителна простатна биопсия. Те дават възможност да се прецени, дали заболяването е локализирано само в простатата или засяга и други органи (т.е. TNM).

6. Костна сцинтиграфия

Важно е да споменем още едно изследване, което е задължително за стадиране на заболяването, а именно костната сцинтиграфия. При нея, след вкарване на радиоактивен изотоп в тялото, който преференциално се натрупва в костните метастази и с помощта на специален уред (гама-камера), се правят поредица от снимки, на които много ясно се виждат костните метастази. Ракът на простатата често дава ранни костни метастази, а наличието на такива коренно променя терапевтичното поведение, за това извършването на костна сцинтиграфия е задължително преди да се започне лечението.

Стадият е начин да се опише раковата болест – местоположение и степен на разпространеност, отношение към функцията на останалите органи. При рака на простатата се използва т.нар. TNM – класификация, съкращение от Tumor (тумор) Node (възли) Metastasis (метастази). В обобщение, стадий Т1 е по-ранен и благоприятен за лечение от стадий Т3 (или Т4).

  • TNM класификация (Tumor; Node; Metastasis); N 1 – наличие на лимфни метастази; М1 – наличие на далечни метастази

 

  • Какво е грейдинг?

Грейдинг е т.нар. хистологична диагноза, която е задължителна и допълва информацията от стадия на заболяването, за да се определи следващото терапевтично поведение.

Колкото повече раковите клетки приличат на нормалните, толкова по-добре е диференциран ракът и съответно прогнозата е по-добра. За съжаление, съществуват и варианти, когато раковите клетки са толкова „изродени” (недиференцирани), че изобщо не приличат на нормалните. Тогава прогнозата е лоша.

За степенуване на тежестта на раковото израждане на клетките е въведена системата Gleason Score, която дава цифрова оценка на степента на диференциация и до голяма степен предопределя бъдещия терапевтичен подход.

  • Gleason Score

- от 2 до 4 – високо диференциран карцином – добра прогноза;
- от 5 до 7 – умерено диференциран карцином;
- от 8 до 10 – ниско диференциран карцином – недобра прогноза;

Ракът на простатата винаги подлежи на лечение независимо от размера, местоположението или степента на разпространение. Както споменахме по-горе, лечебният подход зависи от размера и мястото на тумора, степента на разпространение, хистологичния вариант, както и от общото състояние на пациента. 

Изборът на лечение при конкретния пациент е отговорна и трудна задача, която е в компетенцията на т.нар. онкокомитети, съставени от специалисти от различни области – уролог, патолог, онколог, лъчетерапевт. Решението на онкокомитета е строго индивидуално и съобразено със стадия на заболяването, грейдинга и общото състояние на пациента.

Лечението на рака на простатата е сложен и комплексен процес, който изисква много внимателна и прецизна преценка на състоянието на конкретния пациент. То може да бъде радикално или палиативно. 

 

  • Радикалното лечение цели излекуване на пациента и може да се постигне само хирургично – премахване на простатата (т.нар. радикална простатектомия) или чрез лъчелечение.
  • Палиативното лечение има за цел да забави процеса и да облекчи състоянието на пациента, когато болестта е напреднала и е невъзможно да се постигне радикално излекуване. Палиативното лечение включва хормонотерапия и/или лъчелечение.

Много често се налага комбинация от различните терапевтични методи – например хирургично лечение в комбинация с хормонотерапия. 

1. Радикална простатектомия

Хирургичното лечение на рака на простатата е т.нар. радикална простатектомия. При нея се премахва както цялата простата (между пикочния мехур и уретрата), така и семенните мехурчета, като се отстраняват и съответните лимфни възли.

Показанията за радикална простатектомия според Европейската Асоциация по Урология (ЕАU) са: 

  • Пациенти с очаквана преживяемост поне 10 години;
  • Стадий на заболяването не по-висок от Т2 N0 M0, Gleason Score 2-7 и PSA < 20 ng/ml (т.е. без наличие на метастази и експанзия на процеса извън простатната капсула);

В някои случаи радикална простатектомия може да се обсъди при стадий Т3 Gleason по-малък от 8 и PSA по-нисък от 20 ng/ml.

При пациенти с локализиран карцином, радикалната простатектомия е методът на избор. Проведени проучвания, показват следните резултати:

  • 10-годишна преживяемост без покачване на PSA – около 75%
  • 5-годишна преживяемост без покачване на PSA – около 84%

Показания:

  • Стадий Т1 или Т2, N0 и M0;
  • Очаквана преживяемост поне 10 години;

Усложнения:

  • Инконтиненция;
  • Импотенция

 

2. Перкутанно лъчелечение (External beam radiotherapy)

При този метод облъчването става с външен източник на йонизиращо лъчение и от разстояние – през кожата на болния. Този метод е най-честият и се използва в 90% от случаите на лъчелечение. Целта на лъчетерапията може да бъде радикално излекуване или палиативно лечение в комбинация с хормонотерапия или оперативно лечение.

Обикновено лъчелечението се понася добре от пациентите, но са възможни и различни усложнения от него - радиационен цистит, стриктури на простатната част на уретрата, по-рядко радиационен колит.

Цел:

  • Радикално лечение
  • Палиативно лечение

 

Усложнения:

  • радиационен цистит
  • стриктури на уретрата 
  • радиационен цистит 

3. Брахитерапия:

Брахитерапията е метод за лъчелечение, при който източникът на радиация е разположен вътре в прицелния орган или в непосредствено съседство с него.
 
Ракът на простатата от своя страна е благоприятен за брахитерапия поради анатомичната достъпност на жлезата през кожата на перинеума. При брахитерапията, чрез специални „игли” радиоактивният източник се вкарва директно в простатата, като по този начин се облъчва прицелно и с голяма точност само жлезата и се избягват страничните ефекти на перкутанното лъчелечение. 
 
Брахитерапията има за цел радикално излекуване, като резултатите са съпоставими с тези на оперативното лечение. За съжаление тя е приложима само за пациенти в начален стадий на заболяването.   
 

Цел:
Радикално излекуване

Подходяща при:

  • Т1 – Т2а
  • Gleason ≤ 6
  • PSA ≤ 10
  • По-малко усложнения

 

 

 

4. Хормонална терапия

Тестостеронът е основният стимул, който кара клетките на простатата да растат и функционират. При липса на тестостерон в тялото, настъпва т.нар. апоптоза или клетъчна смърт на простатните клетки.

Още през 1941 г. Huggins и Hodges доказват, че ракът на простатата също е чувствителен към тестостерона и получават Нобелова награда за това.  

Това е и целта на химиотерапията – премахване на тестостерона от тялото, като по този начин значително се намаляват темповете на растеж на тумора.

Целта на антиандрогенната терапия e пълното премахване на тестостерона от тялото до т.нар. кастрационни нива < 50 ng/dL. По този начин хормоналната терапия може да се използва като самостоятелна или за допълване на ефекта от лъчелечението или на хирургичното лечение.  Хипоталамусът секретира LHRH хормон (luteinising hormone-releasing hormone), който стимулира щитовидната жлеза да секретира LH хормон (luteinising hormone), който от своя страна стимулира тестисите да произвеждат тестостерон. Хормоналната терапия може да действа на няколко нива, като крайната цел е да блокира секрецията на тестостерон.

 

  • LHRH агонисти – това са синтетични аналози, които блокират секрецията на LH и FSH от щитовидната жлеза, а оттам и секрецията на тестостерона. Съществуват различни „депо” форми за 1, 3, 6 месеца.
  • Хирургична кастрация – извършва се т.нар. „пулпектомия” - бърза и лесна оперативна интервенция, при която се премахва само онази част от тестиса, която секретира тестостерон.
  • Антиандрогени – медикаменти, които блокират действието на вече секретирания тестостерон. Липсата на тестостерон забавя или спира растежа на простатните клетки и тези на рака на простатата.

Цел:
Максимална андрогенна блокада – премахване на тестостерона от тялото до т.нар. кастрационни 
нива < 50 ng/dL. 

Варианти:

  • Самостоятелна терапия; 
  • Допълнение към лъчелечение или хирургично лечение.

 

Както вече казахме, ракът на простатата има бавно развитие и ако е открит в ранен стадий, много често е възможно пълно и радикално излекуване.

5 и 10-годишна преживяемост без лечение при пациенти с рак на простатата, данни от Eвропейската Асоциация по Урология.

Ракът на простатата не е присъда и както се вижда от представената таблица, дори оставен без лечение при пациенти в ранен стадий на болестта, 5 и 10-годишната преживяемост е близо 90%. 

Въз основа на проведените изследвания, при г-н Петров бе препоръчано оперативно лечение, което премина успешно.

Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели (АПОЗ) e учредена през април 2004 г. в София и регистрирана по ЗЮЛНЦ в Софийски градски съд. 

Създаването й е сериозна крачка в развитието на пациентското движение на онкологично болните именно поради ангажираността й към всички видове онкологични заболявания.

Основни цели, които стоят пред организацията:

  • Да се подкрепят и подпомагат пациентите с онкологични заболявания и техните семейства и приятели
  • Да се осигурява информация в помощ на пациентите
  • Да се действа в посока сътрудничество с институциите за подобряване на профилактиката на онкологичните заболявания
  • Да съдейства за по-добро обслужване на пациентите и по-високо качество на живот

АПОЗ реализира дейността си конкретно в ежедневната комуникация и подкрепа на пациентите с онкологични заболявания, колаборация и комуникация с институциите, създаване на информационни материали за онкологичните заболявания, партньорства с други неправителствени организации и др.

Именно поради всичко това и благодарение на ежедневните усилия на организацията, темата за рака е поставена в дневния ред на обществото.Пациентите стават все по-ориентирани в ситуацията, в която ги поставя заболяването и знаят повече за него, а самото общество става все по-толерантно към болните от рак и все по-чувствително към проблема.

АПОЗ е член на:

  • Еврппейската коалиция за борба с рак на гърдата (EUROPA DONNA)
  • Световна организация за глобален контрол над рака (UICC)
  • Европейската коалиция за борба с рака на простатата (Europa UOMO)
  • Председателят на АПОЗ г-жа Евгения Адърска е член на Борда на директорите на Европейската 
  • коалиция на пациентите с рак (ECPC).

КОНТАКТИ

Лице за контакти: Евгения Адърска, председател на УС на АПОЗ
Адрес: София 1000, ул. „Стефан Караджа” №11А
Телефон: 0800 11 202
Email: apoz@abv.bg, office@apoz.eu

http://apoz.eu