В световен мащаб около 285 милиона души имат зрителни увреждания – 39 млн са незрящи, а 246 са с намалено зрение. По данни на Световната здравна организация катарактата остава водещата причина за загуба на зрението, следвана от глаукомата. Важно е да знаем, че 80% от зрителните увреждания могат да бъдат предотвратени или излекувани.
Според Международната класификация на заболяванията – 10 (International Classification of Diseases -10, Update and Revision 2006) съществуват 4 нива на зрителна дисфункция:
1. Нормално зрение
2. Леки зрителни увреждания*
3. Тежки зрителни увреждания*
4. Слепота
* Леките и тежките зрителни увреждания се групират в понятието „намалено зрение“ (lowvision).
В световен мащаб от 1990 г. нататък разпространението на зрителните увреждания е намаляло, въпреки прогресивното застаряване на населението, което благорпиятства развитието на определени очни заболявания като катаракта, глаукома, макулна дегенерация и други. Това се дължи преди всичко на намаляване броя на случаите на зрителни увреждания вследствие на инфекциозни заболявания, поради:
- Общо социоикономическо развитие
- Съгласувани публични здравни акции
- Повишен достъп до медицински услуги за очно здраве
- Информираност сред населението относно възможните решения на проблемите, свързани със зрителните увреждания: хирургия, офталмологични импланти, медикаменти и др.[1]
Въпреки това, необходимостта от повишаване на информираността сред българската общественост особено по отношение заболяванията катаракта и глаукома и опасностите, които те крият, все още е налице. Ето защо Национална пациентска организация обръща специално внимание на катарактата и глаукомата. Повече за характеристиките на заболяванията, техните симптоми, рисковите фактори за развитие на глаукома и катаракта, както и възможните варианти за лечение и превенция можете да откриете в настоящия Факултет за „Очни заболявания“.
[1] Visual impairment and blindness, Fact Sheet N°282. Достъпно на: http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs282/en/(Последно посетено на: 09.09.2016, 16:34).
Подобно на останалите части от човешкото тяло, в работата на окото също може да настъпи влошаване, вследствие процеса на остаряване. Някои от тези промени, свързани с напредване на възрастта, са съвсем нормални – например като пресбиопията (или т.нар. „старческо далекогледство“). Развиването на катаракта, която е много често срещано заболяване сред по-възрастните хора, също се приема за нормален процес, свързан с остаряването, като състоянието може лесно да бъде коригирано оперативно. При някои хора обаче се появяват по-сериозни очни заболявания, които могат потенциално да доведат до необратими зрителни увреждания и/или слепота. Сред тях са глаукомата, диабетната ретинопатия (при пациенти с диабет), макулната дегенерация[1].
За нарастващия брой случаи на катаракта и глаукома допринася застаряването на населението в световен мащаб, като според Световната здравна организация (СЗО) 65% от хората с увредено зрение по света и приблизително 82% от незрящите са на възраст над 50 години[2].
Загубата на зрението обаче не бива да се приема за неизбежен за остаряването процес – благодарение усъвършенстването на диагностиката, лечението и превенцията хората имат възможност да остаряват с добро зрение!
Човешкото око е най-сложният орган в тялото ни. То действа подобно на фотоапарат (камера). Лещата при окото играе ролята на обектива на камерата – от нея зависи ясното и фокусирано зрение, а зеницата, която се свива и разширява според това колко силна е светлината, попадаща върху ретината, може да бъде оприличена на „бленда“. Количеството на входящата светлина, попадаща в окото, се регулира от ириса. Ретината, от своя страна, възприема изображението и го превръща в сигнал към мозъка, като трансформира навлезлите в окото светлинни лъчи в електрически импулси. Зрителният нерв е връзката между ретината и мозъка – той има задачата да превърне електрическите импулси, които преминават по оптичния нерв, в образи.
Обичайни проблеми със зрението са миопия (късогледство), хиперметропия (далекогледство), пресбиопия („старческо далекогледство“), астигматизъм (неравномерност в повърхността на роговицата, която причинява виждането на замъглени и разкривени образи).
На схемата по-долу можете да се запознаете с основните елементи от анатомията на човешкото око и функциите, които те изпълняват.
[1] Ageing and the Eye. Source: http://www.iapb.org/vision-2020/ageing-and-the-eye
[2] Visual impairment and blindness. World Health Organization, Fact Sheet N°282.Source: http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs282/en/
Периодичното изследване на очите и зрението е важна част от профилактиката на очите, тъй като голяма част от симптомите при очните заболявания остават дълго време скрити. Насоченото търсене на симптоми от страна на очите е важна част от профилактичния преглед. В тази връзка подробната анамнеза е първата стъпка от изследване на очите и зрението.
Периодичното изследване на очите и зрението включва някои от следните изследвания:
- Определяне на зрителна острота - Има за цел да определи колко ясно виждат очите. Изследването се извършва чрез назоваване на числа или букви, с различни размери и форми, посочени от изследващия лекар от определено разстояние. Обикновено всяко око се изследва поотделно, след което двете очи се изследват едновременно с или без коригиращи лещи. Могат да бъдат направени няколко различни видове теста за зрителна острота.
- Рефракционен тест - определя необходимостта на окото от коригиращи лещи. Този тест обикновено се провежда след теста за зрителна острота. Рефракционни нарушения, като късогледство или далекогледство, настъпват, когато светлинните лъчи, навлизащи в очите, не могат да се фокусират върху ретината. Това води до замъглено виждане. Този тест се прави като рутинно изследване на хора, които носят очила или контактни лещи, както и в случаите, когато има отклонение от тестовете за зрителна острота.
- Подвижност на околоочните мускули - Подвижността се оценява при каране на пациентите да движат очите си във всички посоки, както и следене на предмети, фиксиране на определен предмет. Проверяващият отбелязва скорост на движение, плавност, обхват, симетрия на движенията и се следи за нестабилност при фиксиране.
- Определяне на зрителни полета - Извършва се като едното око се закрива а пред другото изследващия поставя предмет, който движи в 4 различни посоки(квадранти). Границата на засичането му от пациента се смята за определяща периферията на зрението. Пълното зрително поле включва централно и периферно зрително поле.
- Измерване на вътреочно налягане - Изследването се нарича офталмотонометрия. Нормалното вътреочно налягане се движи в границата между 10 и 21 mmHg. Високо вътреочно налягане може да увреди зрението. Човек с вътреочно налягане повече от 30 mmHg има риск от глаукомно увреждане 40 пъти по-голям, отколкото ако има вътреочно налягане 15 mmHg или по-ниско.
- Офталмоскопия - Офталмоскопията е изследване на вътрешността на окото, по-точно на оптичния нерв, като се оценява неговото състояние. В тъмна стая очен специалист оглежда формата и цвета на оптичния нерв чрез инструмент, наречен офталмоскоп.
Специализирани изследвания на зрението и очите:
- Изследване на цветоусещане - Служи за определяне на способността за различаване на различните цветове. Този тест се използва за скрининг за цветна слепота при хора със заболявания на ретината или зрителния нерв, както и при фамилна анамнеза за цветна слепота.
- Гониоскопия - Безболезнен тест, чрез който се проверява дали ъгълът между ириса и роговицата е отворен или затворен, показвайки дали е налице откритоъгълна или закритоъгълна глаукома.
- Пахиметрия - Бърз и безболезнен тест за измерване на дебелината на роговицата. Процедурата трае около минута за измерване и на двете очи. Дебелината на роговицата е важен фактор за точна диагностика на глаукома. Ако имате дебели роговици, отчитането на вътреочното налягане може да изглежда високо дори и да нямате глаукома. Реципрочно, хора с тънки роговици могат да имат отчетено ниско вътреочно налягане, но да имат глаукома.
- Електроретинография - Диагностична процедура, която се използва за установяване на неправилното функциониране на ретината. Регистрират се биоелектричните потенциали, които възникват в ретината при дразнене със светлина. Резултатът се представя във вид на електроретинограма.
- Ултразвукова биомикроскопия - Цели оглеждане на предния очен сегмент. Най-често се прави с цел изключване на възможна катаракта, която евентуално да обясни замъгленото и неясно виждане.
|
Важно е да знаете!!! Преди провеждане на зрителните тестове не е необходимо да правите нищо. Ако носите очила или контактни лещи, ги вземете със себе си в деня на провеждане на теста. Ако имате рецепта, също я носете със себе си. Някой лекарства могат да променят резултата от тестовете за зрение. Ето защо трябва да кажете на Вашия лекар за всички лекарства, които приемате. Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати, се обърнете към Вашия лекар. |
Проверявайте редовно здравето на очите си.
Редовните очни прегледи ще ви помогнат да вземете навременни мерки, ако е започнало влошаване на зрението, така че да забавите процеса. Обикновено първите признаци на проблеми със зрението са не само затруднено фокусиране, но и хронично главоболие в областта на слепоочията. При първи такива симптоми, е добре веднага да посетите очния си лекар.
Тренирайте очите си.
Продължителното взиране в една точка, например работата с компютър, води до по-бързото атрофиране на очните мускули, а оттам и до затруднено фокусиране. Ето защо на всеки 30 мин. правете гимнастика на очите като редувате гледане в далечина и гледане в близост, като с промяната на фокуса всъщност правите идеална гимнастика за очните мускули.
Мигайте.
Колкото и странно да звучи, хората забравят да мигат, особено, ако работят на компютър или друга професия, свързана с висока концентрация на зрението в една точка, което води до изсушаване на окото, а оттам до влошаване на зрението.
Колкото по-малко изкуствено осветление, толкова по-добре.
Ако работите по цял ден на място с изкуствено осветление, то със сигурност това ще се отрази негативно на зрението ви. Старайте се да се възползвате максимално от естествената светлина, а когато се налага, нека изкуственото осветление бъде достатъчно силно, тъй като слабата светлина води до напрягане на очите.
Не бързайте със смяната на диоптера
Ако се е покачил съвсем малко. Някои офталмолози дори смятат за полезно носенето на очила с малко по-малък диоптер от необходимия, като така подлагате очите си на ежедневна гимнастика, с което намаляте вероятността от атрофия на очните мускули.
Тренирайте тялото си, за да тренирате очите си.
Леките физически упражнения подобряват кръвообръщението, насищат организма с кислород и действат тонизиращо, което се отразява положително и на зрението. Негативни последствия за мускулатурата на очите биха имали тежки физически натоварвания, вдигане на тежки предмети, например.
Слънчевите очила са колкото полезни, толкова и вредни.
Изборът на качествени очила с добра UV защита е особено важен. По-добре не носете очила, отколкото такива, които имат само затъмнение стъкла без да предпазват очите ви. При носенето на такива очила зениците остават широко отворени, а през тях преминават вредните слънчеви лъчи, докато когато сте без очила зениците се свиват, пропускайки по-малко светлина, като естествена защита на очите.
Институт за здравно образование е създаден през 2011 г. като неформална общност между медицински и немедицински специалисти, обединени от общи цели: да повишат общественото доверие към медицинската професия, да подобрят емоционалната връзка между лекар и пациент, да повишат обществената информираност за широк кръг заболявания. За изпълнението на тези цели Институтът си поставя задача да идентифицира нуждите на обществото в сферата на медицинската комуникация и да изгради работещ модел за повишаване на доверието към медицинските специалисти и профилактичните програми за промоция на здравето.
Институтът е основен организатор на информационни кампании за подобряване на очното здраве, в рамките на които са проведени повече от 100 информационни срещи в страната. Съпътстващи дейности на Института са организиране на събития със здравна насоченост, промоция на здравословен начин на живот, организиране на обучения по комуникация за медицински специалисти, организиране на изложения и публични форуми, свързани с теми в сферата на здравеопазването. Институтът активно сътрудничи с други неправителствени организации със сходни цели и дейности - напр. БЧК, спортни клубове и организации, промотиращи грижата за здравето.
Институтът организира обучителни мероприятия сред ученици и студенти от немедицински специалности с цел повишаване информираността за здравните права и реакциите в ситуации, налагащи търсене на медицинска помощ. Среща подкрепа и сътрудничество от органите на местното самоуправление, държавни органи, граждански и организации с нестопанска цел, деловите среди и медиите.
През 2016 г. Институтът е официално регистриран като Фондация в обществена полза в регистъра на Министерството на правосъдието.
Сдружение „Право на зрение - България”е новоучредена обществена организация, регистрирана през 2016 г. Дейността му е насочена към хората с проблеми със зрението от всички възрасти. Сред основните цели на Сдружението е превенцията и борбата със слепотата и намалението на зрението, както и превенцията и лечението на заболяванията, водещи до увреждане на зрението. Организацията ще се стреми да работи и за осигуряване на достъп до лечение, за подобряване условията за лечение и качеството на живот на хората с очни заболявания, за защита на техните права и др.
За изпълнението на целите Сдружението планира провеждане на дейности, свързани с превенцията на очни заболявания, като скрининги, кампаниии за повишаване на информираността и др. Сред механизмите за постигане на зададените цели е и провеждането на дейности за повишаване качеството на живот на пациентите, целящи осигуряване на продължаващо медицинско наблюдение, на възможности за социална рехабилитация и адаптация и на личностно развитие.
Експертите на Сдружението ще работят по изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациентите, с осигуряването на достъп до адекватно лечение, с подобряване условията за лечение и качеството на живот на пациентите.
Катарактатае водеща причина за загуба на зрение в световен мащаб[1]. Тя не може да бъде профилактирана и предотвратена, но за щастие е лечима.
Катарактата представлява потъмняване на естествената леща, намираща се вътре в окото. Ролята на очната леща е да пречупва светлината и така обектите се фокусират върху ретината и задната част на окото. Потъмняването на лещата се дължи на натрупването на големи непрозрачни и неразтворими молекулни агрегати, което води до невъзможност за предаване на ясен образ и следователно – до влошаване на зрението. В повечето случаи катаракта се развива с напредване на възрастта, поради което е наричана „старческо перде“ – над 50% от хората над 65 години имат катаракта.
Заболяването може да засегне както само едното око, така и двете очи едновременно. При развитието на катаракта, при някои пациенти се налага увеличаване на диоптъра за далечно виждане, други престават да ползват очилата за близко виждане, а трети виждат двойни образи, когато гледат само с едно отворено око.
Видове катаракта
1. Вродена катаракта. Тя може да бъде причинена от инфекция или възпаление по време на бременност и съществува още от раждането на детето. Децата с вродена катаракта имат намаляване на зрението, когато лещата е частично помътнена, частична и пълна загуба на зрението, когато лещата е изцяло помътнена.
2. Придобита катаракта. Най-често тя е резултат от напредването на възрастта, като бива 2 подвида: периферна (нар. още кортикална – централните части на лещата остават прозрачни дълго време, но периферно възниква потъмняване) и ядрена (нуклеарна - потъмняването започва от центъра на лещата). Други причини за поява на катаракта са травми в окото, следствия от други заболявания, употреба на лекарства.
[1] World Health Organization http://www.who.int/blindness/causes/priority/en/index1.html(Last accessed: 03.08.2016).
Едни от първите симптоми на заболяването са размазано, неясно зрение, отслабено цветно зрение, нарастване на късогледството, заслепяване при силна светлина.
без Катаракта с Катаракта
Обикновено заболяването се развива постепенно и не е свързано с болка, зачервявaне или други симптоми, освен при много напредналите случаи[1]. При съмнение за наличие на катаракта се извършва преглед и различни изследвания на лещата, като например тест за зрителна острота, за контрастна чувствителност и други. Най-ефективният начин за третиране на катарактата е оперативен – чрез премахване на замъглената естествена леща и поставяне на нова, изкуствена[2].
[1] Bailey, G.Cataracts. Source: http://www.allaboutvision.com/conditions/cataracts.htm(Last accessed: 09.08.2016).
[2] World Health Organization (Last accessed: 03.08.2016).
Диагностика
Диагностицирането на катаракта се извършва от специалист офталмолог. Пълният преглед включва снемане на анамнеза и проверка на зрителната острота, измерване на очното налягане, за елиминиране на възможността от объркване на катаракта и глаукома, разширяване на зениците и оглед на структурата на лещата. Препоръчителните прегледи за проследяване на състоянието на катарактата се правят на 6 месеца, а при прогресиране на заболяването и/или засилване на оплакванията – и по-често.
Лечение
В началните стадии могат да се приемат хранителни добавки и да се капят капки в очите. Важно е да се отбележи, че те не лекуват заболяването и не могат да възстановят зрението, но спомагат за забавянето прогресирането на заболяването и подобряват обменните процеси в окото. Препоръчва се носенето на слънчеви очила за предпазване на очите от вредните UV лъчи и притъпяване усещането за острота на светлината. Носенето на диоптрични очила също подобрява зрението.
-
Оперативно лечение
Лечението на катаракта се състои в оперативно отстраняване на лещата на окото и нейната подмяна с изкуствена. Към операция се пристъпва в момента, в който състоянието на зрението на пациента започва да причинява дискомфорт в ежедневието му. Операцията се нарича факоемулсификацията и представлява разбиване на лещата с ултразвук и подмяната й с изкуствена. Операцията протича много бързо – при нормални обстоятелства продължава между 15-20 минути, като окото не се травмира и обикновено не се усеща следоперативна болка. Упойката е местна, а възстановителният период е много кратък – повечето пациенти могат да се върнат към ежедневните си дейности още на следващия ден.
Най-правилното решение е лещата да бъде избрана от хирурга, в зависимост от индивидуалното състояние на пациента, типа на операцията и разбира се, възможностите и желанието на пациента.
В практиката се използват следните видове вътреочни лещи:
- Монофокалните лещи. Те имат една точка за фокусиране и могат да предоставят ясно зрение за далеч. Въпреки подобреното зрение надалеч, при четене или работа с компютър, например, пациентът ще има нужда да носи очила.
- Мултифокалните лещии лещите, коригиращи астигматизъм. Те са създадени за пациенти със или без катаракта, които не желаят да носят очила, като могат да заместят естествената леща и да коригират и пресбиопията (старческо далекогледство). С тях пациентът има възможност да вижда еднакво добре наблизо и надалеч без очила.
- Лещите, коригиращи астигматизъм. Те са специално разработени за пациенти с катаракта и роговичен астигматизъм. Подобно на монофокалните лещи, този вид лещи също осигурява качествено зрение за далеч, като зависимостта от очилата намалява. За активности като четене или работа с компютър обаче, мнозинството от пациенти все още се налага да носят очила.
- Мултифокалните торични лещи.Те са създадени за пациенти с астигматизъм, които, независимо дали имат катаракта, или не, не желаят да носят очила за близо и далеч. Те могат да заместят естествената човешка леща и да коригират пресбиопията, като дават острота на зрението на близко, средно и далечно разстояние.
|
Важно е да запомните!!! Успеха на оперативното лечение е в пряка зависимост от спазването на следните препоръки:
|
Добре е да знаем, че в редки случаи могат да възникнат усложнения след лечението:
По време на операцията могат да възникнат:
- масивен вътреочен кръвоизлив, водещ до загуба на зрение;
- разкъсване на задната лещена капсула, върху която се поставя вътреочната леща
- потъване на лещеното ядро в стъкловидното тяло
След операцията могат да се получат:
- тежко вътреочно възпаление, за овладяването на което да се наложи повторна операция
- отлепване на ретината
- намаляване прозрачността на роговицата
- повишаване на вътреочното налягане в резултат на интраоперативни усложнения;
Глаукомата обхваща група от очни заболявания, свързани с повишаване на налягането в окото и с увреждане на очния нерв. Средните стойности на вътреочното налягане са между 10-21 mmHg, а на налягане над 22 mmHg следва да бъде обърнато специално внимание. При вътреочно налягане между 30-40 mmHg рискът от развитие на глаукома нараства 40 пъти.
Глаукомата може да причини необратима загуба на зрението и да доведе до слепота, ако не бъде своевременно лекувана. Според данни на Световната здравна организация, глаукомата е втората основна причина за загуба на зрението по света след катарактата[1]. Зрението, загубено вследствие на глаукома, е невъзможно да бъде възстановено, дори с хирургическа намеса[2].
Важно е да се отбележи, че повишено вътреочно налягане не води непременно до развиване на глаукома. От еднократно измерена стойност на вътреочно налягане над нормата не следва да се правят заключения за наличие на заболяването. За доказване на високо вътреочно налягане са необходими неколкократни измервания в последователни дни, в едни и същи часове. Измерените стойности са много зависими и от метода на измерване и вида на апаратите, които се използват.
Глаукома може да се развие и при нормално вътреочно налягане. Тя се характеризира с прогресивно увреждане на оптичния нерв и загуба на зрение при статистически нормално вътреочно налягане (до 21 mmHg). Този вид глаукома се свързва с недостатъчното кръвооросяване на оптичния нерв, което води до смърт на клетките му[3].
Закритоъгълната глаукома е по-рядко срещана, но се нуждае от незабавна медицинска грижа. При повечето хора ъгълът, където се срещат роговицата и ирисът, е около 45 градуса. При закритоъгълната глаукома ирисът не е толкова широк и отворен, какъвто нормално следва да бъде. Закритоъгълната глаукома може да бъде остра или хронична[3].- Възраст - всеки човек над 60 години;
- Фамилна анамнеза – в случай, че вашите родители/брат/сестра страдат от заболяването
- Раса - афро-американци над 40 г;
- Пол – жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома;
- Други заболявания - диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и хипертиреоидизъм, неврологични заболявания;
- Травми на окото, които могат да предизвикат повишаване на очното налягане, дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл. Други рискови фактори са отлепване на ретината, вътреочни тумори, очни възпаления като ирит и хроничен увеит.
- Увреждане на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв;
- Ниско диастолно кръвно налягане
- Анемия в миналото или шок
[1] International Agency for the Prevention of Blindness. (http://www.iapb.org/vision-2020/what-is-avoidable-blindness/glaucoma);(http://www.iapb.org/vision-2020/what-is-avoidable-blindness/cataract);
[2] What are the Symptoms of Glaucoma? http://www.glaucoma.org/gleams/what-are-the-symptoms-of-glaucoma.php
В зависимост от вида й, глаукомата може да протече почти безсимптомно. Заболяването може да остане скрито и по тази причина недиагностицирано години наред, докато зрението не започне да се влошава прогресивно[1] (характерно при откритоъгълна глаукома). Редовните очни прегледи са единственият начин за ранна диагностика на заболяването и съответно за назначаване на адекватна терапия за неговото лечение. Препоръчително е всеки човек над 40-годишна възраст да направи профилактичен очен преглед за глаукома при специалист, докато хората над 60 г. е препоръчително да ходят на профилактични прегледи веднъж годишно.
В ранната фаза на заболяването, откритоъгълната глаукома няма типично изразени симптоми. Тя се развива бавно и понякога без осезаема загуба на зрението в продължение на години. В момента, в който пациентът усети загуба на зрение, заболяването обикновено е вече в напреднала фаза[2]. Това е и причината откритоъгълната глаукома да бъде наричана „тихият крадец на зрение“.
Симптомите на закритоъгълната глаукома са осезаеми, а щетите настъпват бързо. Те могат да включват остра болка в очите и главата, гадене, замъглено зрение и зачервени очи[3]. Заболяването се характеризира още с появата на кръгове в цветовете на дъгата при излагане на ярка светлина, както и с внезапна загуба на зрението. Повишаването на очното налягане може да настъпи внезапно или постепенно. Характерни за острата закритоъгълна глаукома са внезапните „атаки“ - ситуации при които зеницата се свива или разширява, което за пациента може да бъде изключително болезнено.
[1] Weinreb, Robert N., MD. Glaucoma worldwide – a growing concern. Glaucoma research foundation, 2010.
[2] What are the Symptoms of Glaucoma?(http://www.glaucoma.org/gleams/what-are-the-symptoms-of-glaucoma.php)
[3] Ibid.
Първото нещо, което офталмологът прави по време на преглед, е измерването на зрителната острота.
Тонометрията, или измерването на очното налягане, има важна диагностична стойност, когато не е еднократен акт, а на равни интервали от време, тъй като дава ясна представа за състоянието на пациента и мерките, които следва да бъдат предприети. Тонометрията може да се направи по различни методи, но задължително се прави няколко пъти, за да се установи какви са колебанията на вътреочното налягане.
Пахиметрия– измерването на дебелината на роговицата, съпоставено с измереното очно налягане, е важен момент при поставянето на диагнозата и взимането на решението за лечение, което да бъде предприето.
Периметрия– изследване на периферното зрение – очертава се карта на зрителното поле и се прави оценка за възможната прогресия на заболяването.
Ако вече имате установена глаукома, при огледа на очното дъно се вижда състоянието на оптичния нерв и се прави оценка на уврежданията от заболяването.
Камерният ъгъл се оглежда чрез т.нар. гониоскопия, чрез която офталмологът установява дали ъгълът, под който се срещат ирисът и роговицата, е отворен или затворен.
Ако сте диагностицирани с глаукома, изключително важно е да спазвате редовен график за прегледи при офталмолог, за да следите състоянието си и да бъдете сигурни, че предписаното Ви лечение ефективно поддържа сигурни нива на очно налягане.
Лечение
Откритоъгълната глаукомата обикновено се контролира с медикаменти, които понижават вътреочното налягане и могат да се взимат под формата на хапчета, очни капки, мехлеми или импланти. Всички те снижават вътреочното налягане, като намаляват продукцията на вътреочна течност или като увеличават оттока през ъгъла на оттичане.
Хирургия
|
Важно е да запомните!!! Ако сте диагностицирани с глаукома, избягвайте:
|