Множество проучвания разкриха, че пациентите с онкологични заболявания имат повишен риск от усложнения и смъртност от COVID-19, включително 30-дневна смъртност от 30% при хоспитализирани пациенти с COVID-19 и рак в сравнение с 21% при тези без рак. Предвид по-голямата тежест на заболяването и по-високия риск от смърт, пациентите с онкологични заболявания се считат за подгрупа с висок приоритет за ваксинация срещу COVID-19.
За справка, в САЩ например, множество организации, включително Американската асоциация за изследване на рака (AACR), Американското дружество по клинична онкология (ASCO) и Асоциацията на американските онкологични институти (AACI), призоваха Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) да се даде приоритет на пациентите с онкологични заболявания за ваксинация срещу COVID-19.
Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO), Обществото за имунотерапия на рака (SITC), Испанското дружество по медицинска онкология (SEOM) и Консултативният комитет за ваксиниране срещу COVID-19 на Националната всеобхватна мрежа за борба с рака (NCCN) публикуваха своите предварителни препоръки в подкрепа на ваксинацията при всички пациенти с рак, включително тези, които получават активна терапия. Според тези препоръки изключение от ваксинация ще се прилага за пациенти, подложени на трансплантация или адоптивна клетъчна терапия, за които имунизацията трябва да се отложи с най-малко 3 месеца, за да се увеличи максимално ефикасността на ваксината, в съответствие с общите препоръки за забавяне на ваксинациите след силно имуносупресивни терапии. Комитетът на NCCN също призова за включване на пациенти с рак в приоритетната група на CDC за фаза Ib/Ic на разпространение на ваксина срещу COVID-19, която включва основни работници (като тези, участващи в правоприлагането, учители и пожарникари), възрастни ≥65 години и лица на възраст 16–64 години с високорискови медицински състояния.
Като се има предвид, че настоящите ваксини са одобрени в много страни, остава въпросът дали те се считат за изпитвани. Признаването на този проблем е важно, тъй като протоколите на много изпитвания включват критерии, забраняващи едновременната употреба на други изследвани агенти, въпреки че обикновено такива критерии са предназначени да се прилагат по-специално за други противоракови терапии. През януари 2021 г. FDA предостави разяснение, че получаването на ваксина срещу COVID-19 съгласно EUA не се счита за лечение с изпитван продукт. По същия начин другите регулаторни органи трябва да обмислят предоставянето на такива пояснения и насоки. Освен това няма налични данни за безопасността или ефикасността на ваксините срещу COVID-19 при пациенти, включени в онкологични клинични изпитвания, особено на нови изпитвани агенти; следователно бързото генериране на данни в тази подгрупа от пациенти е от решаващо значение. Наистина, няколко въпроса остават без отговор, включително времето, необходимо за развитие на имунитета, продължителността на имунитета, ефектите от различните системни лечения върху имунитета и оптималните времеви точки и дозировка на прилагане на ваксина при пациенти с рак. Предвид опита с предишни ваксини, като тези срещу грип, не се очакват сериозни опасения за безопасността при пациенти с рак. Освен това наличните в момента ваксини в Европа не съдържат функционален коронавирус и следователно няма възможност да причинят активна инфекция, дори при имуносупресирани пациенти.
Като се има предвид рискът, свързан с пандемията от COVID-19, трябва да се вземат незабавни решения относно използването на всяка ваксина, включително тези, одобрени и/или разрешени за употреба срещу SARS-CoV-2, при пациенти, лекувани с изследвани агенти в клинични изпитвания. Пациентите с онкологични заболявания не трябва да избират между включване в онкологично клинично изпитване и получаване на ваксина срещу COVID-19. На този фон спонсорите на клиничните изпитвания, изследователите и лекуващите лекари се нуждаят от оперативни насоки относно ваксинирането срещу COVID-19 за пациенти с рак, които в момента участват в онкологични клинични изпитвания или може да обмислят или търсят включване в изпитването.
Какво е коронавирус или COVID-19?
Коронавирусите са голямо семейство от вируси, които са често срещани при хората и при много различни видове животни. SARS-CoV-2 е нов коронавирус, който причинява респираторно заболяване, наречено коронавирусна болест 2019, съкратено COVID-19.
С разпространението на SARS-CoV-2 вирусът може да се променя, което води до нови варианти. Някои варианти може да се разпространяват по-лесно от други или да са по-устойчиви на наличните към момента ваксини или лечения.
Това, което се потвърждава от много данни от различни райони на света е, че поддържането на специфичен имунитет срещу SARS-Cov-2 и някои негови варианти остава най-добрата защита срещу тежко боледуване и смърт. При липса на надеждна популационна защита, което се наблюдава за България, грижата за собственото здраве се превръща в отговорност на отделния индивид.
Пациенти с активно онкологично заболяване или в ремисия изложени ли са на по-висок риск от тежко протичане на COVID-19?
Според научните доклади и становища, пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от тежко протичане на COVID-19.
Пациентите с онкологични заболявания са рискова група за усложнено протичане на COVID-19, предвид спецификите на провежданото лечение и респективно наблюдаваните странични ефекти. Факторите, които увеличават риска от тежка форма на COVID-19, включват отслабена имунна система (имунокомпрометирани пациенти), по-напреднала възраст и други медицински състояния.
Хората с рак на кръвта може да са изложени на по-висок риск от продължителна инфекция и смърт от COVID-19, отколкото хората със солидни тумори. Това е така, защото пациентите с рак на кръвта често имат абнормни или изчерпани нива на имунни клетки, които произвеждат антитела срещу патогени, вкл. вируси.
Взаимодействието между микробите и човешкия организъм е комплексно и в случая със SARS-CoV-2, който е нововъзникнал вирус, научните среди и човечеството тепърва научават и ще научават още за тези взаимодействия.
Като цяло, може да се обобщи, че при пациентите с хронично променен или понижен имунитет може да се наблюдава по-голяма възможност за поява на нови варианти на вируси, включително и рекомбинантни. Това е особено валидно за все още силно променящия се SARS-CoV-2 и променящия се по очакван начин грипен вирус. При ротавирусите също се наблюдават подобни рекомбинации.
Имунизираният организъм оказва селективен отговор към вируса и рядко се стига до подобни рекомбинации/ мутации.
Същото се отнася и до бактериите и за това трябва да се внимава с прекомерната употреба на антибиотици. За този проблем нееднократно се сигнализира и от Световната здравна организация, която поставя темата за антибиотичната резистентност като една от големите глобални заплахи за човечеството.
Трябва ли пациентите с активно онкологично заболяване или такива в ремисия да получат ваксина срещу COVID-19?
Според научните данни – ДА. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват всички хора на възраст над 6 месеца да бъдат ваксинирани срещу COVID-19, включително всички първични дози и бустери. Това включва повечето хора със съпътстващи заболявания, включително рак.
CDC препоръчва повечето хора да получат ваксината Moderna, Novavax или Pfizer-BioNTech за основната си ваксинация. Както ваксините на Moderna, така и на Pfizer-BioNTech, са разрешени за използване като бустерни дози. Хората на възраст над 6 месеца трябва да получат актуализиран (бивалентен) бустер, който е насочен срещу варианта Omicron.
Хората с определени видове рак и тези, които получават лечение, което потиска имунната система, може да имат по-слаб отговор на ваксините срещу COVID-19, отколкото хората, чиято имунна система не е компрометирана.
Пациентите, при които може да се наблюдава умерена или тежко компрометирана имунна система са тези, които:
- в момента са на лечение за онкологично заболяване;
- са имали трансплантация на орган и приемат лекарства за потискане на имунната система;
- са имали CAR Т-клетъчна терапия или трансплантация на стволови клетки през последните 2 години;
- приемат високи дози кортикостероиди или други лекарства, които могат да потиснат имунната система;
- имат умерен или тежък първичен имунодефицитен синдром;
- имат напреднала или нелекувана HIV инфекция.
Ако сте пациент, който наскоро е бил на терапия за онкологично заболяване, което потиска имунната система – като химиотерапия, трансплантация на стволови клетки или костен мозък или клетъчна терапия, то Вашият лекар може да Ви предложи да изчакате, докато имунната Ви система се възстанови, преди да се ваксинирате. Или Вашият лекар може да Ви предложи да изчакате няколко седмици след ваксинацията, за да получите имуносупресивно лечение.
CDC също така препоръчва хората, които са получили една или повече дози ваксина срещу COVID-19 преди или по време на трансплантация на стволови клетки или CAR Т-клетъчна терапия, да бъдат реваксинирани с иРНК ваксина за всяка доза(и), получена(и) преди и по време на лечението. Реваксинацията трябва да започне най-малко 3 месеца след трансплантация или CAR Т-клетъчна терапия.
Реваксинацията може да се обмисли и за хора, които са получили една или повече дози ваксина срещу COVID-19, докато са били лекувани с лекарства, които унищожават В-клетките, като ритуксимаб (Rituxan). Реваксинацията трябва да започне около 6 месеца след завършване на терапията за намаляване на В-клетките.
Говорете с лекарите си, ако мислите, че може да се наложи да бъдете повторно ваксинирани.
За да предпазим пациентите с онкологични заболявания от COVID-19, е важно членовете на техните семейства, близки и лица, които се грижат за тях, да бъдат ваксинирани и в тази връзка защитени от тежко протичане на заболяването.
Ако един пациент е изложен на висок риск от тежко протичане на COVID-19, какви са другите начини, чрез които може да се предпази?
Освен ваксинацията, най-ефективният начин за предотвратяване на COVID-19 е да се избегне излагането на вируса, който го причинява. За да се предпази човек от вируса и да предотврати разпространението на COVID-19, всеки може да вземе следните предпазни мерки:
- Да се ваксинира се срещу сезонен грип и COVID-19, както и да бъде добре информиран относно необходимостта от съответните реваксинации и сроковете за това;
- Да носи маска със специална защита, която покрива добре носа и устата му;
- Да спазва дистанция от поне 2 m от останалите хора;
- Да избягва тълпи и лошо проветрени закрити помещения;
- Някои лекари съветват за това да се увери, че всеки, с когото пациентът е имал контакт, е бил ваксиниран и/или тестът е отрицателен за COVID-19;
- Да си мие ръцете си често със сапун и вода. Да използва дезинфектант за ръце, ако няма сапун и вода;
- Да почиства и дезинфекцира ежедневно често докосвани повърхности;
- Да следи здравето си и да бъде нащрек за симптоми на COVID-19.
При някои пациенти, които са изложени на висок риск от тежко заболяване от инфекция със SARS-CoV-2, като същевременно са с компрометиран имунитет, могат да отговарят на условията за получаване и прилагане на терапия с моноклонални антитела за предотвратяване на развитието на COVID-19 дори преди да са се заразили с вируса.
Какво трябва да направи пациентът, ако има симптоми на инфекция? Какво лечение трябва да получи, ако има COVID-19?
Всеки, който се съмнява, че е бил изложен на COVID-19 или смята, че има симптоми на инфекция, трябва да си направи тест за COVID-19. Ако тестът покаже, че има COVID-19, незабавно трябва да се изолира от другите и веднага да се обади на лекуващия го лекар!
Съществуват терапии, които се предлагат на пациенти с положителен тест, които могат да се прилагат като поддържаща терапия и интензивна терапия. Те трябва да се приложат в рамките на няколко дни след началото на симптомите, дори ако симптомите са все още леки, но те трябва да се съгласуват с лекуващия лекар. Не всеки пациент подлежи на такава терапия.
Ако пациентът се лекува от онкологично заболяване и се нуждае от лечение за COVID-19, лекуващият го онколог или друг специалист трябва да прецени потенциални лекарствени взаимодействия между терапиите. В някои случаи може да се наложи адаптиране или временно преустановяване на съществуващата онкологична терапия по време на лечението на COVID-19.