Рак на простатата

Лечение

Ракът на простатата винаги подлежи на лечение независимо от размера, местоположението или степента на разпространение. Както споменахме по-горе, лечебният подход зависи от размера и мястото на тумора, степента на разпространение, хистологичния вариант, както и от общото състояние на пациента. 

Изборът на лечение при конкретния пациент е отговорна и трудна задача, която е в компетенцията на т.нар. онкокомитети, съставени от специалисти от различни области – уролог, патолог, онколог, лъчетерапевт. Решението на онкокомитета е строго индивидуално и съобразено със стадия на заболяването, грейдинга и общото състояние на пациента.
 
Лечението на рака на простатата е сложен и комплексен процес, който изисква много внимателна и прецизна преценка на състоянието на конкретния пациент. То може да бъде радикално или палиативно. 
  • Радикалното лечение цели излекуване на пациента и може да се постигне само хирургично – премахване на простатата (т.нар. радикална простатектомия) или чрез лъчелечение.
  • Палиативното лечение има за цел да забави процеса и да облекчи състоянието на пациента, когато болестта е напреднала и е невъзможно да се постигне радикално излекуване. Палиативното лечение включва хормонотерапия и/или лъчелечение.
Много често се налага комбинация от различните терапевтични методи – например хирургично лечение в комбинация с хормонотерапия. 
 
1. Радикална простатектомия
Хирургичното лечение на рака на простатата е т.нар. радикална простатектомия. При нея се премахва както цялата простата (между пикочния мехур и уретрата), така и семенните мехурчета, като се отстраняват и съответните лимфни възли.
 
Показанията за радикална простатектомия според Европейската Асоциация по Урология (ЕАU) са: 
  • Пациенти с очаквана преживяемост поне 10 години;
  • Стадий на заболяването не по-висок от Т2 N0 M0, Gleason Score 2-7 и PSA < 20 ng/ml (т.е. без наличие на метастази и експанзия на процеса извън простатната капсула);
В някои случаи радикална простатектомия може да се обсъди при стадий Т3 Gleason по-малък от 8 и PSA по-нисък от 20 ng/ml.
 
При пациенти с локализиран карцином, радикалната простатектомия е методът на избор. Проведени проучвания, показват следните резултати:
  • 10-годишна преживяемост без покачване на PSA – около 75%
  • 5-годишна преживяемост без покачване на PSA – около 84%
Показания:
  • Стадий Т1 или Т2, N0 и M0;
  • Очаквана преживяемост поне 10 години;

Усложнения:

  • Инконтиненция;
  • Импотенция
 
 
 
 
2. Перкутанно лъчелечение (External beam radiotherapy)
 
При този метод облъчването става с външен източник на йонизиращо лъчение и от разстояние – през кожата на болния. Този метод е най-честият и се използва в 90% от случаите на лъчелечение. Целта на лъчетерапията може да бъде радикално излекуване или палиативно лечение в комбинация с хормонотерапия или оперативно лечение.
 
Обикновено лъчелечението се понася добре от пациентите, но са възможни и различни усложнения от него - радиационен цистит, стриктури на простатната част на уретрата, по-рядко радиационен колит.
 
Цел:
  • Радикално лечение
  • Палиативно лечение
Усложнения:
  • радиационен цистит
  • стриктури на уретрата 
  • радиационен цистит 
 
 
 
3. Брахитерапия:
 
Брахитерапията е метод за лъчелечение, при който източникът на радиация е разположен вътре в прицелния орган или в непосредствено съседство с него.
 
Ракът на простатата от своя страна е благоприятен за брахитерапия поради анатомичната достъпност на жлезата през кожата на перинеума. При брахитерапията, чрез специални „игли” радиоактивният източник се вкарва директно в простатата, като по този начин се облъчва прицелно и с голяма точност само жлезата и се избягват страничните ефекти на перкутанното лъчелечение. 
 
Брахитерапията има за цел радикално излекуване, като резултатите са съпоставими с тези на оперативното лечение. За съжаление тя е приложима само за пациенти в начален стадий на заболяването.   
 
 
 
Цел:
Радикално излекуване
 
Подходяща при:
  • Т1 – Т2а
  • Gleason ≤ 6
  • PSA ≤ 10
  • По-малко усложнения
 
 
 
4. Хормонална терапия
 
Тестостеронът е основният стимул, който кара клетките на простатата да растат и функционират. При липса на тестостерон в тялото, настъпва т.нар. апоптоза или клетъчна смърт на простатните клетки.
 
Още през 1941 г. Huggins и Hodges доказват, че ракът на простатата също е чувствителен към тестостерона и получават Нобелова награда за това.  
Това е и целта на химиотерапията – премахване на тестостерона от тялото, като по този начин значително се намаляват темповете на растеж на тумора.
 
Целта на антиандрогенната терапия e пълното премахване на тестостерона от тялото до т.нар. кастрационни нива < 50 ng/dL. По този начин хормоналната терапия може да се използва като самостоятелна или за допълване на ефекта от лъчелечението или на хирургичното лечение. 
 
Хипоталамусът секретира LHRH хормон (luteinising hormone-releasing hormone), който стимулира щитовидната жлеза да секретира LH хормон (luteinising hormone), който от своя страна стимулира тестисите да произвеждат тестостерон.
 
Хормоналната терапия може да действа на няколко нива, като крайната цел е да блокира секрецията на тестостерон.
  • LHRH агонисти – това са синтетични аналози, които блокират секрецията на LH и FSH от щитовидната жлеза, а оттам и секрецията на тестостерона. Съществуват различни „депо” форми за 1, 3, 6 месеца.
  • Хирургична кастрация – извършва се т.нар. „пулпектомия” - бърза и лесна оперативна интервенция, при която се премахва само онази част от тестиса, която секретира тестостерон.
  • Антиандрогени – медикаменти, които блокират действието на вече секретирания тестостерон. Липсата на тестостерон забавя или спира растежа на простатните клетки и тези на рака на простатата.
Цел:
 
Максимална андрогенна блокада – премахване на
тестостерона от тялото до т.нар. кастрационни 
нива < 50 ng/dL. 
 
Варианти:
  • Самостоятелна терапия; 
  • Допълнение към лъчелечение или хирургично лечение.