Диабет тип 2

Възникване на диабета

Начало  »  Факултети  »  Диабет тип 2  »  Възникване на диабета

ЗАБОЛЯВАНЕ В РЕЗУЛТАТ НА НАРУШЕНА ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА, 

КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИЕ ПРИ ВСЕКИ

Когато се храним, концентрацията на захар в кръвта се повишава. Тази захар, наричана глюкоза, е въглехидрат и като източник на енергия играе важна роля в дейността на организма. Без нея мускулите и органите ни не биха могли да функционират. Нивото на кръвната захар се регулира от хормона инсулин.

Захарният диабет е нарушение на въглехидратната обмяна, вследствие на което организмът не може да преработва захарта правилно. 

Има два основни типа диабет: диабет тип 1 обикновено възниква в млада възраст и се развива в резултат на разрушаване на клетките, синтезиращи инсулин (абсолютен инсулинов дефицит). Повечето диабетици страдат от диабет тип 2.

Този тип диабет обикновено настъпва след 40-годишна възраст. Причина за възникването му е понижената чувствителност на клетките в организма към инсулина (инсулинова резистентност) – от една страна, а от друга – понижената активност на клетките, които синтезират инсулин. Причините за развитието на диабет тип 2 са най- различни. Днес се знае, че фактори като наднормено тегло, заседнал начин на живот и небалансирано хранене повишават значително риска от развитие на заболяването. Тъй като тези „фактори на цивилизацията” са характерни за начина на живот на много млади хора, броят на заболелите от диабет в тази възрастова категория от населението непрекъснато нараства. Дали нивото на кръвната захар е прекалено високо или прекалено ниско, можем да разберем, като го измерим. Обикновено измерването се прави на гладно и се изразява в ммол/л (милимола на литър). При здрави хора, приетата норма на нивото на кръвната захар, измерено на гладно, е в рамките на 3,5 до 5,6 ммол/л.

За повишено ниво на кръвната захар говорим тогава, когато стойността й измерена на гладно надхвърля 5,6 ммол/л, а измерена 1-2 часа след нахранване надвишава 7,8 ммол/л. 

Друга важна измервана величина е HbA1c. Казано с други думи, гликираният хемоглобин, който се изразява в процентно съотношение и отразява средното ниво на кръвната захар през последните 12 седмици. Въз основа на този показател лекарят може да прецени протичането на заболяването и успеха в лечението през последните няколко седмици. Целта на лечението е да се постигне ниво на HbA1c до 6,5% – колкото може по-близо до нормата.

 
ИНСУЛИН И ГЛЮКАГОН: ПРИНЦИПЪТ НА
„КОНТРАИГРАТА”
 
В нормализирането на нивото на кръвната захар хормонът инсулин играе решаваща роля. Съществува обаче още един хормон с важна функция, глюкагон, чието действие е противоположно на това на инсулина. Докато инсулинът отговаря за намаляването на нивото на кръвната захар, задачата на глюкагона е да повиши този показател. Ако организмът ни отделяше само инсулин, количеството на глюкозата в кръвта ни щеше да е прекалено малко. Следователно, само при наличието на тези два активни хормона организмът ни може да регулира нивото на кръвната захар и да го запазва в равновесие. При хора, болни от диабет, този регулаторен механизъм е нарушен.
 
 
 
ПОВИШЕНО НИВО НА КРЪВНАТА ЗАХАР (ХИПЕРГЛИКЕМИЯ)
 
Слабото повишение на нивото на кръвната захар обикновено остава незабелязано. Първите признаци за повишена кръвна захар – умората и отпадналостта – често пъти се подценяват. Това е причината диабетът понякога да не бъде забелязан дълго време. 
 
Високото ниво на кръвната захар при диабет в продължение на години има разрушителни последствия, свързани предимно с очите, бъбреците, нервната система,сърцето, мозъка и кръвоносните съдове.
 
Нагоре