Остър коронарен синдром

Симптоми

Характерна клинична проява на стеснение на съд, „хранещ“ сърдечния мускул, е предногръдната болка на широка площ, съпроводена от изтръпване на долна челюст и на едната или двете ръце. При стабилна форма на заболяването тази стенокардна болка е свързана с физическо усилие и преминава след неговото преустановяване.

При острия миокарден инфаркт обаче болката е много силна, проявява се в покой и обичайно е съпроводена от гадене, повръщане и обилно изпотяване. Много често при възрастни болни и пациенти диабетици може да няма типична клинична проява и само промените в електрокардиограмата насочват към диагнозата.

На всеки пациент с предногръдна болка в покой трябва да бъде направена електрокардиограма. Само така може да бъде изключен остър съдов инцидент. При белези за остро запушване на съда, максимално бързо трябва да бъде предприето лечение, което да възстанови неговата проходимост. Лечението може да бъде осъществено с интервенционални методи на лечение (провеждане на коронарография и стентиране) или с интравенозно приложение на медикаменти, които разтварят тромба, в лечебни заведения без възможност за интервенционално лечение. В нашата страна, с нарастването на броя и географското покритие на катетеризационни лаборатории и наличната програма на Министерство на здравеопазването за лечение на остър миокарден инфаркт, е осигурен 24-часов достъп на пациентите с ОМИ до центрове с възможност за провеждане на интервенционално лечение.

Ключово е значението на фактора време, от началото на симптоматиката до търсене първи медицински контакт, с оглед правилната организация и максималната ефективност на прилаганото лечение.

В случаите, в които липсват електрокардиографски промени, както и при налична гръдна болка при физически усилия, е необходимо провеждане на допълнителни изследвания, с оглед диференциране на сърдечната от несърдечна симптоматика. Най-често се прилагат ехокардиографията и велоергометрията (ЕКГ тест с натоварване).

ВАЖНО:

Рискова група, с по-голяма вероятност за възникване на инфаркт на миокарда, са пациентите с повишени нива на холестерола, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене,  наследствена обремененост, в съчетание със стресов начин на живот.

 

Кога да търсим медицинска помощ?

Много е важно да познаваме симптомите на заболяването, за да можем да не губим ценно време. Обикновено хората търсят помощ късно, защото се страхуват да не се „изложат”, поради фалшива тревога.

Не забравяйте – едно от най-важните неща, които можете да направите, за да намалите пораженията от инфаркта и да увеличите шанса си за преживяемост, е да разпознаете какво се случва и да вземете незабавни мерки!

  • Незабавно се обадете на Спешна медицинска помощ, на телефон 112.Ако няма такава наблизо или идването й ще отнеме много време, по-добре е да бъдете закарани (от съсед, приятел, такси) до болница, разполагаща с възможности за съвременно лечение на миокардния инфаркт. Добре е болницата да има кардиологично отделение. При сърдечен инфаркт не е допустимо да шофирате сами. При рязко влошаване излагате на риск себе си и другите участници в движението.
  • Ако се окаже, че нямате миокарден инфаркт, тогава лекарите ще могат да дадат насоки на какво се дължат симптомите Ви и как да се лекувате.
  • Не забравяйте – ако считате, че имате миокарден инфаркт, винаги е по-добре да потърсите лекарска помощ незабавно, и то в болнично заведение!