Остър коронарен синдром

Лечение

 

1. Най-добре е да се извърши коронарна ангиопластика и стентиране. Спешната ангиопластика отваря запушената коронарна артерия и възстановява кръвообращението в зоната на инфаркта. В обичайния случай, от артерията на ръката или крака в областта на слабинната гънка, след поставяне на местна упойка, се въвежда тънка тръбичка (катетър) до сърдечната артерия. По този катетър се поставят устройства, които „изсмукват” съсиреците от артерията. Впоследствие се раздува балон, който разширява артерията в най-стеснения й участък. В същия участък след това се поставя стент, който дългосрочно поддържа артерията отворена. 

2.  Медикаментозно „отваряне” на запушената артерия. През вена се въвежда медикамент, който започва да „топи” тромба. Това е метод, който успешно може да предотврати опасни последствия, особено в медицински центрове, в които няма възможност за инвазивно лечение.

3.  Хирургическо лечение чрез поставяне на аорто-коронарен байпас. В редки случаи, в хода на инфаркта може да бъде проведена спешна сърдечна операция. Байпасът представлява пришиване на вени или артерии след стеснения или запушен участък на сърдечната артерия, като по този начин се възстановява кръвотока в зоната с нарушено кръвоснабдяване. Този тип лечение може да бъде препоръчано и след като се възстановите от инфаркта.

ВАЖНО:

Острият коронарен синдром (нестабилната стенокардия и инфарктите) изискват дългосрочно медикаментозно лечение. Основна цел на терапията е да се постигне максимално намаляване на дългосрочния общ риск от сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост и смъртност. Това изисква контрол върху всички установени рискови фактори. 

 

Основните медикаменти при пациенти с остър коронарен синдром са:

  • Антиагреганти – медикаменти, намаляващи риска от образуване на тромб. Тук се включват ацетилсалициловата киселина и други много важни антитромботични медикаменти.

ВАЖНО: 

Ранното спиране на антиагрегантната терапия може да доведе до повишаване на риска от сърдечносъдова смърт или инфаркт на миокарда. Ето защо трябва да се избягва преждевременно спиране на терапията!
 
  • Антилипемични медикаменти – медикаменти, понижаващи липидите (мазнините) в кръвта и нивата на лошия холестерол (LDL-холестерол). Статините са най-широко прилаганата група медикаменти за понижаване на холестерола. Статини се предписват при всички пациенти с висок риск за развитие на сърдечносъдово заболяване.
  • Бета-блокери – те се използват основно при пациенти с преживян инфаркт на миокарда или друго коронарно заболяване. Те регулират сърдечния ритъм и понижават кръвното налягане.
  • Антихипертензивни медикаменти – медикаменти, понижаващи кръвното налягане. Тук спадат отделни медикаменти, които по различен начин влияят върху кръвното налягане.

ВАЖНО:

Прекъсването на лекарствената терапия може да доведе до настъпване на внезапен инцидент -  инфаркт и/или инсулт. Терапията би могла да се коригира само по преценка на Вашия лекуващ лекар!