Диабет тип 1

ДИАБЕТ ТИП I

Начало  »  Факултети  »  Диабет тип 1  »  ДИАБЕТ ТИП I

Какво представлява диабет тип 1?

Захарният диабет тип 1 (инсулинозависим диабет) e хронично метаболитно, автоимунно зaбoлявaнe, което възниква поради увреждане на задстомашната жлеза (панкреас). Състоянието се характеризира с хипергликемия, която е резултат от липсата или недостатъчността на инсулина – хормонът, който регулира нивата на глюкоза в кръвта. Този тип диабет се развива в детска или млада възраст (в повечето случаи до 30-40 години), но може да се прояви и в по-късна възраст.

Случаите на захарен диабет тип 1 са около 10% от всички видове диабет. Глюкозата в кръвта е критично важна за правилното функциониране на всички клетки в организма, но пocтoяннoто пoддъpжaнe нa виcoки нива може сериозно да увреди редица органи в организма. Ето защо навременната диагностика и лечение с инсулин, са от ключово значение за превенция на усложненията от заболяването и за избягване на диабетна кома.

Лечението на диабета продължава цял живот, затова отговорността на пациента към здравето му също е доживотна. Целта е да се постигне добър контрол на захарения диабет, като се намали доколкото е възможно рискът от хипогликемия, нежелани реакции и увреждане на други органи. Контролът на кръвната захар чрез инжектирането на инсулин е единственият сигурен начин за управление на заболяването. Необходимо е всеки пациент да познава добре своето заболяване, да разпознава симтомите на хипо- и хипергликемия (ниска и висока гликемия) и да се придържа стриктно към назначената му терапия.


Какви са страховете на пациентите с диабет тип 1?

Страх от хипогликемия(ниска кръвна захар) - недостигът на глюкоза може да доведе до различни по тежест оплаквания в зависимост от причината и дори да бъде опасен за живота. Страхът от хипогликемии води до изкуствено поддържани по-високи кръвно-захарни нива и се явява бариера пред ефективното приложение на лечението, оптималното титриране на дозите, придържане към лечението и постигане на трайно нормализиране на  глюкозата в кръвта.

Страх от хипергликемия- вследствие на него се поддържат по-високи нива на глюкоза, по-висока стойност на гликирания хемоглобин и съответно е възможно по-ранно развитие на хроничните усложнения на диабета. Хроничната хипергликемия уврежда малките и големите кръвоносни съдове, развива се диабетна ретинопатия и загуба на зрението, диабетна нефропатия и бъбречна недостатъчност, диабетна невропатия, сърдечни заболявания, инфаркти, периферна съдова болест.

Страх от възникването на хронични усложнениявследствие на недобре регулираната глюкоза – лошият контрол на заболяването води до афектирането и трайното увреждане на други органи на човешкия организъм, което снижава качеството и продължителността на живота

Страх от недобро познаване на заболяването и необходимостта от постоянен и качествен контрол на заболяването чрез инсулин. Естествено следствие от ниската информираност енеглижирането на възможните усложнения, които могат да настъпят.

Последици от диабета

 

Сърце

Съществува тясна връзка между диабета и сърдечносъдовите заболявания. Сърдечносъдовите заболявания и острите състояния като инфаркти и инсулти са една от причините за смъртността при диабетици.

 

Бъбреци
Най-честата причина за бъбречна недостатъчност е диабетът. Дългите периоди на високо ниво на глюкоза в кръвта могат да увредят сериозно структурата на бъбрека и филтриращите му клетки. Друга заплаха за диабетиците е нефропатията, свързана с отделянето на белтък в урината и нарушение на бъбречната функция.

 

 

Артерии

Продължителното поддържане на високи нива на глюкозата в кръвта води до засягане на малките и големите кръвоносни съдове. Лошият контрол на кръвната захар води до повишаване на мазнините в кръвта и тяхното натрупване в съдовата стена. Това състояние е известно като атеросклероза. Стесняването на съдовете е причина за нарушено кръвоснабдяване на различни части на тялото. Атеросклерозата се среща между 2 до 6 пъти по-често при хора с диабет, отколкото при хора, които нямат диабет.

 

Очи
Високите нива на кръвна захар засягат кръвоносните съдове в окото и могат да доведат до увреждане на очния нерв. Най-честото очно заболяване, което е следствие от диабета, е диабетната ретинопатия – периферните съдове на окото се спукват и изтичат в пространството на ретината. Често се наблюдава и  подуване на ретината в областта на макулата, влошаване на зрението, а в някои случаи се стига дори до слепота.
 

Нервна система

Невропатията е много сериозен проблем, свързан с последствията от диабета. Високите нива на глюкоза увреждат нервите. Най-бързо биват засегнати крайниците – невропатията предизвиква усещане на скованост, изтръпване и болки в крайниците, намалена чувствителност, забавено кръвообращение. Недостатъчният приток на кислород към тъканите води до увреждането им и се получават усложнения - гангрени, диабетно стъпало.