РАК НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ

ДИАГНОСТИКА

Начало  »  Факултети  »  РАК НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ  »  ДИАГНОСТИКА

След поставяне на диагнозата недребноклетъчен карцином на белия дроб е необходимо да се изпълни диагностичен алгоритъм, който да даде възможност за точно определяне на типа на тумора, а впоследствие - и на терапията.

Според установените молекулярно-патологични стандарти пациентите, диагностицирани с НДКБД, трябва да бъдат подложени на тестове за изследване на статуса на определени биомаркери, имащи отношение към дефинирането на подходящ терапевтичен подход при конкретния пациент. По действащия към настоящия момент стандарт, молекулярно-диагностичните тестове трябва да се извършат в следната последователност и върху следните биомаркери, като особено важно е да се предвиди необходимостта от достатъчно биологичен материал за изследване на всички изброени по-долу маркери.

  • EGFR (epidermal growth factor receptor) генотипиране – генетично изследване за установяване наличие/липса на мутации в екзони 18-21 на човешкия EGFR ген. Честотата на тази мутация е между 10% и 30% в различните етнически групи от населението.  Нейното наличие води до назначаване на таргетно лечение. Ако направеният тест покаже отсъствие на мутации в изследваните участъци от гена, то се преминава към изследване на следващ биомаркер – ALK.
  • ALK (anaplastic lymphoma kinase) – молекулярно-диагностично изследване за установяване на ALK статуса – наличие/липса на пренареждане/амплификация в гена или свръхекспресия на кодирания от гена белтък. Честотата на тази мутация е между 3% и 7% в различните етнически групи. Нейното наличие води до назначаване на таргетно лечение.
  • ROS 1 ген: изследването на този туморен маркер се извършва на ALK негативни пациенти и при позитивиране дава нова възможност за  лечение
  • K-ras mutation: изследването на този тип мутация може да послужи като предиктивен фактор за успеха от предстоящата таргетна терапия. Макар към настоящия момент да липсва достатъчен обем от данни за влиянието на K-ras мутацията върху успеха от лечението, е установено, че при пациенти, диагностицирани с аденокарцином, честотата й  варира между 15-25%. 
  • PD-L1 експресия: Изследването търси наличие на експресията на PD-L1 в туморните клетки, която би могла да има предиктивна стойност за отговора към определена терапия, наречена имунотерапия.