Очни заболявания

диагностика и лечение

Начало  »  Факултети  »  Очни заболявания  »  диагностика и лечение

 

Диагностика

Диагностицирането на катаракта се извършва от специалист офталмолог. Пълният преглед включва снемане на анамнеза и проверка на зрителната острота, измерване на очното налягане, за елиминиране на възможността от объркване на катаракта и глаукома, разширяване на зениците и оглед на структурата на лещата. Препоръчителните прегледи за проследяване на състоянието на катарактата се правят на 6 месеца, а при прогресиране на заболяването и/или засилване на оплакванията – и по-често.

Лечение

В началните стадии могат да се приемат хранителни добавки и да се капят капки в очите. Важно е да се отбележи, че те не лекуват заболяването и не могат да възстановят зрението, но спомагат за забавянето прогресирането на заболяването и подобряват обменните процеси в окото. Препоръчва се носенето на слънчеви очила за предпазване на очите от вредните UV лъчи и притъпяване усещането за острота на светлината. Носенето на диоптрични очила също подобрява зрението.

  • Оперативно лечение

Лечението на катаракта се състои в оперативно отстраняване на лещата на окото и нейната подмяна с изкуствена. Към операция се пристъпва в момента, в който състоянието на зрението на пациента започва да причинява дискомфорт в ежедневието му. Операцията се нарича факоемулсификацията и представлява разбиване на лещата с ултразвук и подмяната й с изкуствена. Операцията протича много бързо – при нормални обстоятелства продължава между 15-20 минути, като окото не се травмира и обикновено не се усеща следоперативна болка. Упойката е местна, а възстановителният период е много кратък – повечето пациенти могат да се върнат към ежедневните си дейности още на следващия ден.

Най-правилното решение е лещата да бъде избрана от хирурга, в зависимост от индивидуалното състояние на пациента, типа на операцията и разбира се, възможностите и желанието на пациента.

В практиката се използват следните видове вътреочни лещи:

  • Монофокалните лещи. Те имат една точка за фокусиране и могат да предоставят ясно зрение за далеч. Въпреки подобреното зрение надалеч, при четене или работа с компютър, например, пациентът ще има нужда да носи очила.
  • Мултифокалните лещии лещите, коригиращи астигматизъм. Те са създадени за пациенти със или без катаракта, които не желаят да носят очила, като могат да заместят естествената леща и да коригират и пресбиопията (старческо далекогледство). С тях пациентът има възможност да вижда еднакво добре наблизо и надалеч без очила.
  • Лещите, коригиращи астигматизъм. Те са специално разработени за пациенти с катаракта и роговичен астигматизъм. Подобно на монофокалните лещи, този вид лещи също осигурява качествено зрение за далеч, като зависимостта от очилата намалява. За активности като четене или работа с компютър обаче, мнозинството от пациенти все още се налага да носят очила.
  • Мултифокалните торични лещи.Те са създадени за пациенти с астигматизъм, които, независимо дали имат катаракта, или не, не желаят да носят очила за близо и далеч. Те могат да заместят естествената човешка леща и да коригират пресбиопията, като дават острота на зрението на близко, средно и далечно разстояние.

Важно е да запомните!!! Успеха на оперативното лечение е в пряка зависимост от спазването на следните препоръки:

  • Придържайте се стриктно към схемата на приложение на капките за очи и препоръките на специалиста
  • Не вдигайте тежки предмети и избягвайте тежките физически усилия
  • Въздържайте се от шофиране по време, ако е възможно
  • Не пропускайте прегледите при офталмолог!
  • Избягвайте натиск върху окото (търкане, натискане, почесване на клепача) около месец след операцията.
  • Избягвайте грима и влизането на сапун и шампоан в окото
  • Не преуморявайте окото си с продължително четене, гледане на телевизия или работа на компютър
 
Добре е да знаем, че в редки случаи могат да възникнат усложнения след лечението:
 
По време на операцията могат да възникнат:
  • масивен вътреочен кръвоизлив, водещ до загуба на зрение;
  • разкъсване на задната лещена капсула, върху която се поставя вътреочната леща
  • потъване на лещеното ядро в стъкловидното тяло
След операцията могат да се получат:
  • тежко вътреочно възпаление, за овладяването на което да се наложи повторна операция
  • отлепване на ретината
  • намаляване прозрачността на роговицата
  • повишаване на вътреочното налягане в резултат на интраоперативни усложнения;