Артериална хипертония

Артериална хипертония

Начало  »  Факултети  »  Артериална хипертония  »  Артериална хипертония
Артериалната  хипертония (АХ) е състояние на трайно повишение на систолно налягане над 140 mm живачен стълб (mmHg) и/или на диастолното налягане над 90 mmHg при лица над 18-годишна възраст.
 
АХ може да бъде самостоятелно заболяване, означавано още като Първична (есенциална, идиопатична) АХ. Есенциалната АХ съставлява 90-95% от всички пациенти с повишено артериално налягане. Причините за възникване на това заболяване остават неясни. Приема се, че приблизително 30% от вариациите на артериалното налягане се дължат на генетична предразположеност и 50% на фактори на околната среда. Вторична хипертония е тази, която е резултат от различни други основни заболявания – бъбречни, ендокринни, неврогенни.
 
Развитие на заболяването
 
Съществена роля в придвижването на кръвта от сърцето до клетките играят артериолите. Те са еластични и това им дава възможност да се разширяват и да се стесняват под влияние на определени нервни импулси. По този начин те регулират протичането на необходимото количество кръв. Ако артериолите са отворени широко кръвта преминава през тях лесно. Ако те са стеснени (свити), кръвта среща затруднение и е необходимо налягането да се повиши, за да премине необходимото количество кръв. Такова стеснение на артериолите настъпва в началото на АХ под влияние на нарушена регулация, с повишена активност на импулси, които свиват артериолите.
 
Ако кръвното налягане е високо в продължение на години, малките кръвоносни съдове се стесняват трайно, съдовата стена променя структурата си и задебелява. Когато настъпят такива промени, сърцето се натоварва от по-голямата работа, която трябва да извършва, а съдовете се увреждат от повишеното налягане върху тях. По този начин се затваря порочен кръг. Промените в съдовете, които кръвоснабдяват сърцето, мозъка, бъбреците и другите органи водят до нарушения в тяхната функция, които с времето се задълбочават.
 
След като това се случи става трудно за изпомпената от сърцето кръв да достигне до цялото тяло. Това натоварва сърцето, тъй като то трябва да преодолее по-високото съпротивление с по- високо налягане върху артериолите, за да се осигури адекватно кръвоснабдяване на органите. Оформя се така нареченото хипертонично сърце. Сърцето, мозъкът и бъбреците могат да се справят дълго време с повишеното налягане, да го управляват, така че те да изпълняват добре фунциите си. Ето защо хипертониците могат да живеят дълго, без да имат прояви на заболяване от тези така наречени прицелни органи на хипертонията. Но това не означава, че те не се увреждат от хипертонията и затова лечението трябва да започне своевременно и да се следва стриктно!
 
Високото кръвно налягане засяга хората от всички възрасти, включително юношеската, като честотата нараства еднопосочно с възрастта, по-специално след 35-40 години. Често, но не задължително, е и фамилно заболяване.
 
Първоначалните симптоми на високото кръвно налягане са твърде неспецифични и не водят до влошаване на функцията на организма. Те се развиват постепенно и неосезаемо, поради което често заболяването се диагностицира едва в напреднал стадий, когато са налице вече сериозни и необратими увреди на прицелните органи. Ето защо хипертонията често се нарича „тих, мълчалив убиец”.