Интервю с д-р Светослав Гогов, инвазивен кардиолог, началник отделение по Кардиология към Аджибадем Сити Клиник Бургас
Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за преждевременна смърт в Европа. Всяка година 4700 българи умират от остър миокарден инфаркт. Острият миокарден инфаркт представлява запушване на един от съдовете на сърцето, най-често от образуван тромб, който води до прекъсване на кръвоснабдяването към съответния участък на сърдечния мускул. Когато това прекъсване продължи повече от 15-20 минути, води до необратими изменения и тежки последици.
Коя е най-честата причина за инфаркт ?
Най-честата причина за инфаркта са тромбите и те не се образуват на случайно място. В повечето случаи това са места, където има атеросклеротични плаки – участък от стената на артерията, където има отложени холестерол и различни липиди. Процесът е известен като атеросклеротична болест. Тя може да засегне практически всички артерии на организма. Атеросклеротичните плаки задебеляват артериалната стена и по този начин стесняват кръвоносния съд, затруднява се движението на кръвта и съответно затрудняват изхранването на сърдечния мускул. Това най-общо представлява т.нар. стабилна стенокардия – най-честата форма на исхемичната болест. При някои атеросклеротични плаки може да се наруши целостта на плаката – разкъсва се покриващата тъкан и върху нарушената повърност се образува тромб, който може да нарасне до момента в който напълно запуши съответната артерия. В случаите, когато са налице подобни плаки с нарушена обвивка, с тромботична маса по тях, се касае за друга форма на исхемичната болест – т.нар. нестабилна стенокардия. В случаите, когато имаме пълно запушване на артериален съд говорим за остър миокарден инфаркт или сърдечен удар.
Има ли класически симптоми, има ли такива, които могат да заблудят пациента и лекаря, че става дума за инфаркт?
При сърдечен удар най-важното е пациентът рано да разпознае симптомите и да постъпи в болница за лечение. Класически и най-чест симптом представлява внезапно започнала т.нар. ангинозна болка зад гръдната кост, проявяваща се като притискаща, стягаща, често нетърпима, най-често насочваща се към ляво рамо или лява ръка. Понякога болката може да бъде в горната част на корема и може да заблуди пациенти и лекаря, но това, което е много важно е нейната продължителност – повече от 20 минути и не преминава спонтанно. Освен това не се влияе от положението на тялото и не се променя при дишане. Други симптоми са недостиг на въздух, много често болката в гърдите е придружена от гадене и повръщане, сърцебиене, изпотяване. Важно е да се отбележи, че особено при по-възрастни пациенти или пък при пациенти страдащи от диабет тези оплаквания могат да бъдат много слабо изразени и дори да липсват.
Наистина ли времето е най-важния фактор в лечението на ОМИ (остър миокарден инфаркт)?
Всичко при лечението на това заболяване се върти около времето, тъй като важи следното правило – колкото повече време минава след запушване на съда, толкова по-голямо количество мускул загива и увреждането на сърцето е по-голямо. А лечението е едно – възможно най-рано да се възстанови запушената артерия и да се нормализира кръвотока.
Какви са съвременните методики на лечение на ОМИ?
Ако се върнем исторически, през началото на 20 век схващането беше, че инфарктът не се лекува, лекуват се усложненията. Това към днешна дата е несериозно, даже е наказуемо. Съвременната терапия на миокардния инфаркт цели максимално бързо възстановяване на проходимостта – т.нар. първична коронарна ангиопластика. Отваряне на съда посредством катетър, като колкото по-рано се възстанови проходимостта и се ограничи липсата на кръвоснабдяване, толкова по-ефективно е активното лечение, както и последващото медикаментозно. И на практика не оставяме инфаркта да се развие, ако съдът се отвори навреме.
Каква е прогнозата на заболяването? Какви мерки са предприети за намаляване на смъртността?
Прогнозата на това заболяване е много сериозна и при неправилно или закъсняло лечение е свързана с висока смъртност. Това, което ние специалистите от Аджибадем Сити Клиник Бургас препоръчваме е – не чакайте, ако ангинозната болка не премине за 5-10 мин., потърсете лекарска помощ. Идеята да се изчака час, два или “ Ще ми мине“ е рискова и не води до нищо добро. Не забравяйте, че ако имате оплаквания, като тези винаги е по-добре да потърсите лекарска помощ незабавно и то в болнично заведение с възможности за съвременно лечение. Освен ангиопластиката има и няколко групи медикаменти, които имат пряко отношение към смъртността или преживяемостта след инфаркт. Това са т.нар. антиагреганти – медикаменти, които блокират „слепването“ на тробмоцитите. Прието е при случай с остър инфаркт те да се приемат минумум една година, реимбурсират се от Здравната каса, което е сериозна придобивка за гражданите.
Живот след инфаркт, как да продължим?
Много индивидуално е при всеки пациент с инфаркт. Не само каква част от сърдечния мускул е засегнета, колко време е минало от настъпването на инфаркта, какво е състоянието на другите коронарни съдове, които хранят сърцето. По принцип при всички пациенти се прилага една ранна рехабилитация, която предполага постепенно връщане към ежедневието. Съвременните методи на лечение, които прилагаме в Аджибадем Сити Клиник Бургас позволяват това да стане с по-бързи темпове, в рамките на няколко дни и е отговорност на самият пациент.
Източник: „24 часа“